И така, шайените и арапахите се отказаха от всякакви претенции върху територията Колорадо. И заради това, разбира се, стана клането в Сенд Крийк.

След сражението при Плат Бридж прерийните индианци се върнаха в земите си край река Паудър и започнаха да се готвят за обичайните си летни обреди. Племената лагеруваха едно до друго близо до устието на Крейзи Умънс Форк. На север по реката и покрай Литъл Мисури имаше сиукси тетони. По онова време те се бяха преместили на запад, за да избегнат войниците на генерал Съли в Дакота. Седящия бик и хората му от племето хънкпапа също бяха там и тези братовчеди на оглалите изпратиха представители на юг за Големия слънчев танц — ежегодното религиозно възраждане на тетоните. Докато слънчевият танц продължаваше, шайените проведоха своя ритуал на вълшебните стрели, който траеше четири дни. Пазителят на стрелата развързваше торбата от койотова кожа, изваждаше четирите тайни стрели и всички мъже от племето се изреждаха да предложат дарове и да се помолят на стрелите.

Черната мечка, един от главните вождове на северните арапахи, реши да заведе хората си на запад от река Тонг. Той покани да дойдат с него и някои от южните арапахи, които се бяха прехвърлили на север след Сенд Крийк. Те ще установят селото си на Тонг, каза той, и много пъти ще ходят на лов и ще танцуват, преди да дойдат студените луни.

И тъй, към края на август 1865 г. племената от земите край река Паудър бяха разпръснати от Бигхорн на запад до Блак Хилс на изток. Те бяха много сигурни в непревземаемостта на страната и малцина повярваха на слуховете, че към тях от четири страни прииждат войници.

Три от войнишките колони бяха под командуването на генерал Патрик Конър, който бе прехвърлен от Юта през май, за да се бие с индианците по пътя покрай Плат. През 1863 г. Звездния вожд Конър бе обкръжил един лагер на пайутите на река Беър и бе изклал 278 индианци. Затова белите хора го прославяха като храбър защитник на границите от „червения враг“.

През юли 1865 г. Конър обяви, че индианците на север от Плат „трябва да бъдат изтребени като вълци“, и започна да събира колони войници за нахлуване в земите на река Паудър. Едната колона, под командуването на полковник Нелсън Коул, щеше да се придвижи от Небраска до Блак Хилс в Дакота. Втората колона, под командуването на полковник Самюел Уокър, щеше да се насочи право на север от форт Ларами, за да се присъедини към Коул при Блак Хилс. Третата колона, начело със самия Конър, щеше да се движи в северозападна посока по пътя Боузман към Монтана. Така генерал Конър се надяваше да хване индианците в клещи между своята колона и обединените сили на Коул и Уокър. Той предупреди офицерите си да не приемат никакви мирни предложения от индианците и заповяда безцеремонно:

„Нападайте и убивайте всеки индианец на възраст над дванадесет години!“

В началото на август трите колони тръгнаха в поход. Ако всичко се развиваше според плана, те трябваше да се срещнат към 1 септември на река Роузбъд и сърцето на вражеската индианска страна.

Четвърта колона, която нямаше връзка с експедицията на Конър, също се приближаваше към Паудър от изток. Организирана от цивилния Джеймс Сойърс за прокарването на нов сухоземен път, тази колона имаше единствената цел да достигне златоносните залежи в Монтана. Тъй като Сойърс знаеше, че ще наруши определените с договори граници на индианските земи, той очакваше съпротива и бе осигурил две роти пехотинци за придружаване на групата му от седемдесет и пет златотърсачи и осемдесет фургона с храни.

Беше 14 или 15 август, когато лагеруващите край Паудър шайени и сиукси за първи път научиха, че приближава керванът на Сойърс. „Ловците ни се върнаха в лагера много развълнувани — си спомня впоследствие Джордж Бент — и казаха, че нагоре по реката има войници. Глашатаят — мъжът на име Мечока, се качи на коня си и взе да обикаля лагера, като викаше, че войниците идат. Червения облак отиде до своето стадо, качи се на кон, премина през лагера на сиуксите и викаше същото. Всички се втурнаха към мустангите. В тази обстановка всеки вземаше какъвто кон му падне. Ако убият мустанга по време на бой, ездачът не беше задължен да го плаща на собственика му. Затова пък всичко, пленено от ездача по време на боя, се падаше на собственика на мустанга. Когато всички бяха на конете, ние препуснахме нагоре по Паудър около петнадесет мили и срещнахме «групата за прокарване на пътища» на Сойърс. Солидна върволица имигранти, с войници от двете страни.“

Сред вещите, плячкосани от индианците в боя при Плат Бридж, имаше няколко армейски униформи и сигнални тръби. При напускането на лагера Джордж Бент набързо облече офицерски мундир, а брат му Чарли носеше със себе си сигнална тръба. Те смятаха, че така ще объркат и изнервят войниците. В бойния отряд на Червения облак и Тъпия нож участваха около петстотин шайени и сиукси. Вождовете бяха разгневени от това, че белите са навлезли в страната им без позволение.

Воините зърнаха за първи път кервана фургони, когато той се движеше между два хълма. Стадо от около триста глави добитък завършваше колоната. Индианците се разделиха и се пръснаха по срещуположните склонове и по даден сигнал започнаха да стрелят по войниците от охраната. След няколко минути фургоните бяха наредени в кръг с оплетени колела, а добитъкът бе вкаран вътре в кръга.

В продължение на два-три часа индианците се забавляваха, като пълзяха надолу по сухите дерета и внезапно откриваха огън от близко разстояние. Някои от по-дръзките ездачи се приближаваха в галоп, обикаляха около фургоните и отново се отдалечаваха от обсега на пушките. След като войниците започнаха да стрелят с двете си гаубици, индианските воини се притаиха зад едно хълмче, като издаваха бойни викове и хулеха враговете си. Чарли Бент наду няколко пъти сигналната си тръба и изкряска всички англосаксонски мръсотии, които бе чувал около търговската агенция на баща си. „Те ни дразнеха ужасно — казва по-късно един от обкръжените златотърсачи, — някои от тях знаеха достатъчно английски, за да ни наричат с всички обидни думи, които човек може да си представи.“