— След мен! — завика Заварко. — Пристигнахме! Той изскочи светкавично от колата и се спусна към входа като в атака. Докато Кубчо, Незнайко и Карфичка слизаха от колата и помагаха на Шаренкия да се освободи от спасителния пояс, Заварко успя да влезе няколко пъти във входа и да изскочи пак навън.

— Какво се запънахте там? — викаше той и размахваше ръцете си като криле на вятърна мелница. — След мен!

Най-после нашите пътешественици излязоха от колата и се запътиха към входа.

— По-смело! — командуваше Заварко. — С мен можете да не се страхувате от нищо. Всички майстори тук са ми познати.

Приятелите прекрачиха прага и се озоваха в голяма кръгла зала с блестящ под от бели плочки и със също такива бели стени и тавани. Отвред се носеше приглушеното бръмчене на становете и мекото шумолене на платовете, които се тъчаха. В това време към нашите пътешественици се приближи едно дребосъче в чистичък, хубаво изгладен син работен комбинезон, с големи бели копчета отпред и с отворена яка, изпод която се показваше бяла вратовръзка. Дребосъчето беше дребничко, набитичко, но раменете му бяха тесни, затова то сякаш се разширяваше в средата, а нагоре и надолу се стесняваше като риба или вретено.

— Здравей, Плъхчо — каза Заварко на вретенообразното дребосъче. — Доведох ти, посетители. Покажи ни, братче, как ни шиете дрехите тук.

Вместо да отговори, Плъхчо изведнъж застана в театрална поза и издекламира, като тресеше юмруци:

— Аз моля ви, след мен! И всички тайни тук ще ви открия!

После властно протегна ръка напред, направи страшна гримаса и извика със страшен глас:

— Напред, другари, почва се борба-а-та!

Шаренкия трепна, като чу този сърцераздирателен вик, и се скри зад гърба на Кубчо.

— Този да не е луд? — запита той уплашено.

Но Плъхчо съвсем не беше луд. Работата е там, че той беше не само майстор във фабриката за готови дрехи, но и актьор в един театър. Щом останеше сам, той се вдълбочаваше в някоя роля и после не можеше веднага да дойде на себе си, когато го питаха нещо, затова често отговаряше на събеседника си по актьорски, сякаш се намираше на сцената.

Като видя какво силно впечатление направиха неговите актьорски способности на Шаренкия, Плъхчо се усмихна самодоволно и поведе пътешествениците към средата на залата, където стоеше висок, заострен на върха цилиндър. Той беше направен от неръждаема стомана и пръскаше сини отблясъци. Около него се виеше спирална стълбичка, която завършваше горе с площадка. Към цилиндъра бяха прикрепени от всички страни жици, метални тръбички с манометри, термометри, волтметри и други измервателни уреди.

Плъхчо застана до цилиндъра и заговори, но вече не с театралния, а с обикновения си глас. При това; той изпъстряше речта си с множество нищо незначещи изрази като „така да се каже“, „ако може така да се изразя“ и „извинете за израза“.

— Пред вас, приятели, ако може така да се изразя, се намира голям текстилен котел от системата на инженер Цилиндров — започна Плъхчо. — Вътрешността на котела се пълни, така да се каже, със суровина, за каквато служат накълцани стебла от глухарчета. Тук суровината, ако може така да се изразя, се подлага на действието на висока температура и влиза в химическа реакция с различни вещества, в резултат на което се получава, извинете за израза, рядка, пихтиеобразна, лепилообразна маса, която има свойството мигновено да застива при досег с въздуха. От котела тази маса навлиза в тръбите и се изтласква, извинете за израза, с помощта на компресор през микроскопични отвори, които се намират в края на тръбите. Като излезе от микроскопичните отвори, тази маса, така да се каже, застива и се превръща в хиляди тънки нишки, които попадат в тъкачните станове, разположени около котела. Както сами можете да проследите, в тъкачния стай нишките се превръщат в плат, който излиза от стана като непрекъсната, ако мога така да се изразя, ивица, и след това попада под матрицата. Както виждате, тук платът се разкроява на парчета, които се залепят едно за друго посредством особено вещество и се превръщат в готови, така да се каже, ризи. Благодарение на другите матрици, които виждате наоколо си, също така се приготовлява, извинете за израза, бельо с разни размери.

Като огледаха целия производствен процес — от получаването на нишките до опаковката на готовите ризи в кутии, — нашите пътешественици се качиха на втория етаж и видяха, че точно по същия начин тук се приготвяха различни куртки, сака, палта и жакети. Разликата се състоеше само в това, че преди да отидат в тъкачния стан, нишките биваха боядисвани, тоест непрекъснато се точеха през съдове с боядисващи разтвори. Плъхчо обясни, че от една и съща суровина се получавали различни платове. Това зависело както от различната химична обработка на нишката, така и от устройството на тъкачните станове, които можели да изготвят не само тъкани, но и трикотажни материи, тоест плетени, пресукани, везани, а така също и тепани, като филцовите и кадифени материи, и най-после комбинирани, каквито са например плетено-тъканите или тепано-плетените материи.

Пътешествениците се качиха един етаж по-горе и видяха, че там се изработваха панталони според разни модели и с разни размери. Четвъртия, петия и шестия етаж заемаше производството на различни рокли, поли и блузки. Тук тъканите, които идваха от тъкачните станове, минаваха под така наречените печатни валячета и после излизаха изпъстрени с разни квадратчета, капки, ивички, цветенца и изобщо с най-различни рисунки.

На седмия етаж се изработваха гети, къси чорапи, връзки, панделки, лентички, шнурове, колани и други подобни дреболии, както и носни кърпи; на осмия — най-различни шапки, а на деветия — обувки. Тук се употребяваха тепани, филцови, а също така въжени, многослойни и пресовани тъкани, от които в Слънчевия град обичаха да правят обувки.

От, първия до деветия етаж нашите пътешественици не срещнаха нито едно дребосъче освен Плъхчо, тъй като всички процеси, включително и опаковането на готовото производство, се извършваха от машини. Затова пък на десетия етаж всичко се оказа тъкмо обратното, тоест там нямаше никакви машини, а множество момченца и момиченца. Едни от тях стояха пред триножници и рисуваха, други седяха пред маси и чертаеха, трети пък шиеха нещо от различни платове. Наоколо стояха голям брой манекени, тоест големи колкото истински дребосъчета кукли, на които се пробваха готовите дрехи.

— А тук е, извинете за израза, нашият художествен отдел — каза Плъхчо, като стигна със своите спътници десетия етаж.

Веднага към него припна едно момиченце в изящна сива престилчица и сърдито заговори:

— Какво значи това — „извинете за израза“? — За какво трябва да се извиняваш? Художественият отдел си е художествен отдел и никакви извинения не са нужни.

— Е, че художественият отдел произлиза, така да се каже, от думата „худо“2 — отговори Плъхчо.

— Съвсем не от думата „худо“, а от думата художник!

— Е, извинявай, Игличке, аз не знаех. Гледай, доведох ти посетители.

— Довел си — прекрасно! — каза Игличка. — Сега можеш да се оттеглиш настрани и да не пречиш. Сама всичко ще им обясня… И така — обърна се тя към посетителите, — какво стана бич за нас? Нашият бич не е нищо друго, а тъкмо модата. Сигурно сами сте забелязали, че никой не ходи постоянно в една и съща дреха, а гледа всеки път да облече нещо ново, оригинално. Роклите са ту дълги, ту къси, ту тесни, ту широки, ту с плохи, ту с набори, ту на квадратчета, ту на ивици, ту на капки, ту на зигзази, ту с ягодки, ту с цветенца… С една дума, какво само не измислят хората! Дори и за цветовете има мода. Ту всички ходят облечени в зелено, ту изведнъж, кой знае защо — в кафяво. Едва успеете да си облечете новия костюм, и вече ви казват, че той е излязъл от мода, и вие трябва презглава да тичате за нов костюм…

Това твърдение се стори много смешно на инженер Заварко и той прихна да се смее.