Аз се проснах в краката му.

— Божествени фараоне, тъй като и у теб живее божественото и тайните на отвъдното не са ти чужди, разбирам, че с този си въпрос искаш да ме провериш. Знаеш добре, че устата ми е като запечатана за тези неща. Би било светотатство да говоря дори пред теб за мистериите на смъртта. Само те моля да свидетелстваш пред боговете и особено пред Анубис, бога-покровител на гробниците, че съм изпълнил своя дълг. Че съм спазил клетвата си да мълча и че съм преминал изпитанието, на което ти ме подлагаш.

При тези думи той ме погледна учудено. Виждаше се, че в главата му се роят въпроси, но той ги отхвърля един по един, да не би да засегне с нещо чувствата на боговете. Не му бях дал възможност да се измъкне от затрудненото положение.

Най-накрая фараонът се предаде и като не успя да измисли нищо, просто заяви:

— Да, Таита, ти наистина премина през изпитанието, на което те подложих. Добре дошъл отново при нас. Липсваше ни.

По погледа му можех да съдя, че ме смята за завърнал се от Отвъдното и затова се отнася с мен като с един от малцината, посветени в тайнствата на битието.

Припълзях по-близо до него и тихо му прошепнах:

— Велики Египте, сигурно знаеш защо съм изпратен обратно на земята?

Той се престори, че знае, но в изражението му долавях известно колебание. Станах на крака и се огледах, сякаш се страхувах да не сме наблюдавани от някое свръхестествено същество. Преди да продължа, направих задължителния знак срещу злото.

— Заради господарката Лострис. Нейното заболяване беше предизвикано от пряката намеса на… — не можех да произнеса името му, но с два пръста имитирах рога — символа на Сет, бога на мрака.

За миг фараонът като ме ли бе обзет от смъртна уплаха, защото неволно потрепери и се приближи до мен, сякаш търсеше закрила от силите на злото.

— Преди да бъда отнесен в отвъдното — продължих аз, — господарката ми вече носеше в утробата си съкровището на дома на Мамос. Но точно в този миг се намеси Богът на тъмата. Заради заболяването й синът, който тя беше заченала, се роди преждевременно и загина.

Фараонът се изпълни с благоговеен страх.

— Значи затова е пометнала! — възкликна той.

Не ми оставаше нищо друго, освен да продължа с измамата:

— Но не се страхувай, велики Египте. Аз бях пратен обратно сред вас от сили, по-могъщи и от неговите. Дошъл съм да спася господарката си, така че видението ми да се изпълни. На мястото на изгубения син ще се роди друг. Династията ти ще оцелее.

— Не трябва да се отделяш от господарката Лострис, докато не се възстанови напълно — трепереше от вълнение гласът му. — Ако я спасиш и тя ми роди друг син, ще получиш от мен, каквото пожелаеш, но ако не… — тук той се спря, защото не му беше лесно да измисли как да сплаши човек, върнал се от гроба.

— С твое позволение, господарю, ще се върна при нея още сега.

— Върви! Върви! — отпрати ме той.

Господарката ми се възстановяваше толкова бързо, че се зачудих дали наистина, без да искам не съм предизвикал намесата на божествените сили. Вече сам не знаех на какво съм способен и се изпълвах със страхопочитание към самия себе си.

Едва ли не пред погледа ми тялото й се изпълваше с нов живот. Жалките празни торбички, които й висяха отпред, отново се наляха и възвърнаха предишната си привлекателност, и дори богинята Хапи, която гледаше с каменното си изражение над вратата, се изпълваше със завист при вида им. Тебеширеният цвят на кожата изчезна, за да отстъпи на някогашната свежест. А смехът на господарката ми зазвуча отново, както го бях чувал с годините — като песента на фонтаните в градинката ни.

Скоро вече нищо не можеше да я задържи в леглото. Само три седмици, след като се бях завърнал в Елефантина, тя вече играеше на топка с робините си, тичаше из градината и се мъчеше да надскочи съперничките си, докато най-накрая, уплашен да не би да си навреди с прекомерното натоварване, не прибрах животинския мехур, с който те се забавляваха, и не й наредих да си стои в стаята. За да се съгласи обаче, господарката ми направи поредния пазарлък и занапред трябваше да пея заедно с нея или да я уча на сложните комбинации на играта бао. Все пак и това ми донесе известно удовлетворение, защото с моите съвети един ден тя успя да победи дори Атон — един от най-запалените играчи, които познавам.

Той идваше почти всяка сутрин, за да пита от името на фараона как се чувства господарката ми, след което сядаше да поиграе малко бао с нас. Най-после се увери, че нито съм призрак, нито смятам да му направя зло, и макар да беше позагубил от предишната си непринуденост, продължи да се държи с мен като със стар приятел.

Всяка сутрин трябваше да повтарям даденото си обещание на Лострис. Тогава тя посягаше към огледалото и внимателно изучаваше отражението си, водена не толкова от суета, колкото от желанието да се види такава, каквато ще я хареса и господарят Танус.

— Косата ми е заприличала на слама, а на брадичката ми се е появила нова пъпка — жалваше се тя. — О, Таита, кога ще ме направиш пак красива? Заради Танус трябва да ме направиш.

— Сама стори всичко възможно да се загрозиш, а сега искаш Таита да оправя нещата — недоволствах аз, а тя се засмя и ме прегърна.

— Та нали затова си тук, стари негоднико. Да се грижиш за мен.

Вечер й приготвях специална гореща напитка за подсилване и когато й я носех в леглото, тя отново настояваше да чуе обещанието ми.

— Кълна ти се — послушно повтарях урока си, а тя се облягаше върху подложката от слонова кост и заспиваше с блажена усмивка.

Аз самият щях да се тревожа за последствията от това си обещание едва когато му дойдеше времето.

От Атон фараонът научаваше всичко за състоянието на Лострис и един ден дойде лично да я види. Донесе й колие от злато и скъпоценни камъни във формата на орел и седя до вечерта при нас, съревновавайки се с господарката ми в измислянето на гатанки и играта на думи. Когато си тръгна, нареди да го придружа до покоите му.

— От последния път, когато я видях, тя е много променена. Това е същинско чудо, Таита. Кога ще мога да я извикам отново в леглото си? Като я гледам, струва ми се, че е достатъчно здрава, за да ми роди друг син.

— Още не му е дошло времето, Велики Египте — енергично му възразих аз. — И най-малкото усилие от страна на господарката може да я накара отново да пометне.

Той не смееше да ми противоречи, защото вече се ползвах с авторитета на човек, познал и живота, и смъртта. Но, от друга страна, фараонът беше позабравил първоначалното си страхопочитание към мен и започваше да се държи както преди.

Робините също свикнаха с мисълта за възкресението ми и престанаха да правят знака срещу злото всеки път, щом им се наложеше да ме погледнат в лицето. Да си призная, интересът, породен от завръщането ми от подземния свят, скоро спадна. Вече имаше друго, от което обществото да се вълнува. В съзнанието на всички хора от двете страни на реката оживяваше образът на Ах-Хор.

Първия път, когато чух някой да шепне името Ах-Хор из коридорите на двореца, не обърнах особено внимание. Уютният двор на Тиамат на брега на Червено море беше далеч от Елефантина и съвсем бях забравил за името, което Хюи беше измислил на Танус. Едва когато до ушите ми стигнаха приказките за невероятните подвизи на новото полубожество, се сетих за кого става дума.

Обзет от трескаво вълнение, хукнах обратно към женските покои, за да съобщя чутото на господарката си. Намерих я в градината, в компанията на дузина знатни дами и царски съпруги, които, след като бяха разбрали за оздравяването й, не изпускаха възможността да й засвидетелстват вниманието си.

Толкова бях развълнуван, че съвсем забравих за робското си положение и по твърде невъзпитан начин разпъдих натрапниците. Те нададоха вой до небесата и обидено се отправиха към изхода пред изумения поглед на господарката ми.

— Ама какво те прихваща, Таита, какво се е случило?

— Танус! — Беше единственото, което успях да изрека, но то беше достатъчно тя да забрави възмущението си и да ме хване за ръцете.