Докато се носехме към равнината, дадох първия сигнал и колоната се раздели на три. Разгърнахме се като листата на лилия. Фланговете се извиха като рогата на бик, за да обкръжат плячката, докато нашата колона се разгърна в линия един до друг на три дължини разстояние от колесница до колесница.
За пръв път животните се разтревожиха. Започнаха да се оттеглят. Малките стада се сливаха в по-големи, както един камък, търкалящ се по склона, предизвиква свличане на цяла лавина камъни. Скоро равнината оживя от движещи се орикси. Тичаха в галоп, а над тях се издигаше лека мъгла.
Нашата колона започна да се движи по-бавно. Не исках да уморявам конете с бързо преследване. Наблюдавах гъстите облаци прах, които вдигаха двата фланга, докато заобикаляха стадото. Накрая те се срещнаха и кръгът се затвори. Стадото орикси забави ход. Откриха, че пътят им за бягството е затворен. Започнаха объркано да се въртят.
Изпълнявайки моята заповед, щом затвориха кръга, фланговете преминаха в лек ход, а сетне се обърнаха с лице към центъра на кръга. Много от обърканите животни спряха и не знаеха в коя посока да побегнат. Накъдето и да се обърнеха, виждаха колесници. Докато ги наближавахме, конете ни започнаха да пръхтят възбудени. Стадото орикси се раздвижи отново, но без определена посока. Те се въртяха на едно място, правеха неуверени скокове в една посока, а сетне спираха и завиваха в друга.
Бях доволен от дисциплината на воините. Формацията им бе устойчива, без струпвания и без празни места в редицата. Сигналите, които им подавах, моментално бяха предавани и изпълнявани. Поне бяхме станали истинска армия. Скоро щяхме да бъдем готови да се изправим срещу всеки враг, дори срещу хиксосите, които бяха прекарали целия си живот на платформите на колесниците.
Посегнах назад, хванах принц Мемнон за ръката и го придърпах близо до себе си. Така Танус можеше свободно да стреля с лъка, а принцът бе в безопасност.
— Позволи ми да взема юздите, Таита. Аз ще управлявам колесницата — молеше Мемнон.
Бях му позволявал да кара преди, въпреки че главата му едва се показваше над предната преграда. Не посмях да му се присмея, защото вземаше нещата на сериозно.
— Следващия път, Мем. Сега наблюдавай и се учи.
Бяхме се приближили на стотина крачки от първия орикс. Животните бяха изнервени до краен предел. Водени от един стар мъжкар, към нас се понесоха поне сто орикса. Дадох сигнал и намалихме разстоянието между колесниците, така че колелата ни се допираха. Бяхме солидна стена от мъже и коне. Тромпетите дадоха сигнал за атака. Пуснах конете в пълен галоп и се понесохме напред.
Танус стреляше над рамото ми. Можех да видя как всяка от стрелите му лети към стадото. За пръв път стреляше в движение и първите му три стрели не попаднаха в целта. Но той бе добър стрелец и скоро се приспособи. Следващата му стрела улучи възрастния самец, който бе повел останалите. Бе попаднала в сърцето му. Животното се строполи в пясъка и се преобърна. Ориксите, които го следваха, завиха встрани, предлагайки на Танус безброй мишени. Наблюдавах как следващите му две стрели излетяха и паднаха зад бягащото стадо.
Изкушението да стреляш по движеща се мишена е голямо, но зависи от движенията на колесницата спрямо мишената. Опитвах се да го улесня, като препусках успоредно с ориксите. Въпреки всичко не се учудих, когато още две от стрелите на Танус пропуснаха жертвите.
Сетне той привикна и следващата стрела се заби чак до перата в гърдите на един орикс. После уби още три. Ловът около нас се разпадна и се превърна в битка, прах обгърна всичко, освен колесниците и бягащите животни.
Следвах два орикса, наближавайки ги бавно, когато остро камъче, излетяло изпод копитата на едно от животните, ме улучи по палеца, а сетне улучи и Мемнон в слепоочието. Когато го погледнах, видях кръв над окото му.
— Ти си ранен, Мем! — извиках и дръпнах юздите.
— Няма нищо — отвърна той и използва крайчеца на шала си да изтрие кръвта. — Не спирай, Таита! Кратас ще спечели облога, ако не продължим.
Така отново препуснахме в праха, а до мен лъкът на Танус пееше ужасната си песен. Принцът викаше възбудено — приличаше на кученце, преследващо заек за пръв път.
Някои от ориксите успяха да преминат през нашия кръг към пустинята, докато други се връщаха обратно в клопката. Хората викаха възбудени от победата, конете цвилеха, а ориксите падаха, когато стрелите се забиваха в тях.
Бе настанал невъобразим грохот от бягащи копита и от колела на колесници, бяхме потопени в жълт облак прах.
И най-добрите коне не могат безкрайно да препускат в галоп. Когато накрая Пейшънс и Блейд преминаха в бавен ход, те бяха навели глави от изтощение, а телата им плуваха в пот.
Прахът, който закриваше всичко наоколо, бавно се слегна и пред очите ни се разкри ужасна гледка.
Нашият ескадрон бе разпръснат из цялата равнина; преброих пет колесници, чиито колела бяха счупени по време на преследването. Ранени мъже лежаха в пясъка до преобърнатите колесници, до тях бяха коленичили техните другари, които се грижеха за раните им.
Здравите колесници също бяха спрели, а конете им бяха изтощени. Едва си поемаха дъх, а от устата им капеше пяна. Бяха мокри от пот, като че бяха преплували реката.
Жертвите ни бяха разпръснати из полето в същото безредие. Много от тези едри животни бяха мъртви, други бяха само ранени. Някои накуцвайки се отдалечаваха към пустинята.
Такъв бе жалкият край на всеки лов. Когато горещината и умората преминеха, ранените животни трябваше да се съберат и доубият.
Близо до нас един едър самец стоеше на парализираните си крака. Стрелата го бе улучила в гръбнака. Взех втория лък от страничната преграда и скочих на земята. Докато приближавах до осакатеното животно, то извърна глава и ме погледна. Сетне направи последен опит. Насочи острите си рога към мен, но очите му плуваха в сълзи на смъртна агония. Бях принуден да пусна две стрели в гърдите му, преди да падне настрани и да остане неподвижно.
Когато отново се качих на колесницата, погледнах лицето на принца. В очите му имаше сълзи, а на изцапаното му с кръв лице бе изписано състрадание към орикса. Той се извърна, за да не видя сълзите му, но аз се гордеех с него.
Хванах главата му и обърнах лицето му към себе си. Внимателно почистих раната на слепоочието и я превързах с парче ленен плат.
Тази нощ лагерувахме в равнината с цветята и техният аромат надделя над миризмата на пролятата кръв.
Нямаше луна, но звездите бяха изпълнили цялото небе. Хълмовете се къпеха в тяхната светлина. Останахме до късно покрай огньовете и празнувахме със сърца и черен дроб от орикси, изпечени на жарта. Отначало принцът седна между мен и Танус до огъня, но офицерите и войниците си съперничеха за неговото внимание. Бе спечелил сърцата на всички и при техните покани той започна да се мести от една група към друга. Чувстваше се добре в компанията им, а те внимаваха закачките им да не са твърде груби. Вдигнаха много шум за раната на главата му.
— Сега си истински войник — казваха те, — точно като нас. — И му показваха своите белези.
— Добре направи, че му разреши да дойде с нас — казах аз на Танус, докато го наблюдавахме с гордост. — Това е най-добрата подготовка за всеки млад войник.
— Мъжете го обичат — съгласи се той. — Има две неща, които са нужни на един военачалник. — Първото е късмет, а второто — любовта на воините му.
— Мемнон трябва да идва с нас на всяка експедиция, ако не е твърде опасно — реших аз, а Танус се изсмя.
— Остава да убедиш майка му. Някои неща са извън силите ми.
От другата страна на огъня Кратас учеше Мемнон на полковите песни, съкращавайки грубите изрази. Принцът имаше много хубав глас и мъжете ръкопляскаха и запяваха в хор. Започнаха да протестират шумно, когато се опитах да сложа Мемнон в леглото, което му бях приготвил под колесницата, и дори Танус ги подкрепи.
— Остави момчето с нас — заповяда той.
Мина полунощ, докато успея да сложа принца на постелката от овнешка кожа.
