— В името на Бога Отец, Бог Син и Светия Дух!

— Кой иска да влезе в Ложата на Храма на Ордена на Свети Георги и Свещения Граал? — попита баща му с дрезгав глас, като на спасен удавник.

— Един търсещ, който иска да бъде посветен в тайните на Храма.

— Влез, но знай че рискуваш безсмъртната си душа — покани го баща му, а мекият, този път, тон направи предупреждението по-малко зловещо. Том се изправи и прекрачи мозаечната линия, очертаваща свещения кръг. Не бе очаквал да изпита каквото и да било, но ето че изведнъж го разтърси тръпка, сякаш вражи меч очертаваше в земята собствения му гроб.

— Кой поръчителства за тоя търсещ? — попита Хал с предишния гробовен глас.

Графът отвърна високо:

— Аз.

Хал погледна сина си, а мислите му се отправиха назад през времето и пространството към един хълм, в оная дива и неопитомена земя далеч отвъд екватора, където сам той бе положил клетва преди толкова години. Погледна над кръга към каменния саркофаг, който най-подир бе приютил бащиното му тяло. Усмихна се почти отнесено при мисълта за приемствеността — магическата верига на рицарството свързва едно поколение със следващото. Усещаше как собственият му край се прокрадва към него, като притаен в мрака хищен звяр. По-лесна ще е срещата със смъртта, когато е поставил бъдещата съдба на семейството в ръцете на синовете си, мислеше си Хал и сякаш виждаше, как бъдещето се слива с настоящето и миналото пред собствените му очи. Видя неясни фигури, които разпозна: противниците, срещу които се бе сражавал, мъже и жени, които бе обичал и които отдавна бяха мъртви, да се смесват с други, още неизлезли от неведомите бъдни дни.

Графът протегна ръка към приведеното рамо на Хал, за да го върне към настоящето. Той се надигна на стола си и отново обърна поглед към Том:

— Кой си ти?

— Томас Кортни, син на Хенри и Маргарет.

Сълзи се надигнаха в гърлото на Хал, при споменаването на това име. Душата му потъна в униние. Болезнено изтощение заля духа му и той закопня за покой, но знаеше, че няма да го получи, преди да е приключил отредените му дела. Отново се изправи и поднесе към Том острието на синята нептунова сабя, наследство от собствения му баща. Пламъците от факлите играеха по златните инкрустации и блещукаха в глъбините на сапфира върху ефеса.

— Призовавам те да заявиш устоите на своята вяра над това острие!

Том докосна сабята и започна:

— Ето нещата, в които вярвам: Има само един Бог и той е триединен: Бог Отец, Бог Син и Свети дух.

— Амин! — казаха рицарите в един глас.

Въпросите и отговорите следваха един след друг, а от факлите капеха огнени капки. Всеки въпрос въплътяваше правило от Кодекса на Ордена, взет почти дословно от Ордена на тамплиерите.

Катехизисът проследяваше тяхната история. Припомняше как в 1312 година Бедните Рицари на Кръста и Соломоновия Храм са нападнати от краля на Франция Филип Хубави, в съюз с неговата марионетка, папа Климент от Бордо. Огромното, изчислявано в милиарди богатство на тамплиерите, както и земите им, са конфискувани от короната, а техният водач е изгорен на кладата след изтезания. Предупредени от съмишленици, тамплиери моряци вдигат котва от френските пристанища в Канала и търсят закрила при краля на Англия Едуард.

Основават свои ложи в Шотландия и Англия под нови имена, но запазват непокътнат своя закон.

Най-накрая всички въпроси бяха зададени и всички отговори казани. Том коленичи, а рицарите образуваха кръг около него. Положиха една ръка върху сведената му глава, а друга върху ръкохватката на сабята.

— Томас Кортни, добре дошъл в Компанията на Граала. Приемаме те за рицар на Ордена на Свети Георги и Свещения Граал.

Изправиха го на крака и един подир друг го прегърнаха. Всичко това беше част от древен ритуал, но когато Том се наведе, за да целуне баща си, Хал се отклони от вековната форма. Сложи ръкохватката на нептуновата сабя в ръката му и притисна пръстите му към нея.

— Сега е твоя, синко. Използвай я храбро и с чест!

Том знаеше, че красивото оръжие беше сред най-високо ценените притежания на баща му. Не можа да намери думи, за да изрази благодарността си, а само впери поглед дълбоко в бащините очи. И видя, че баща му разбра мълчаливото послание на почит и любов, което му изпращаше.

След заминаването на гостите и четиримата рицари, в Хай Уийлд се възцари тишина и запустение. Елис прекарваше повечето време в покоите си. Том я видя един път да язди сама през хълмовете, но като си спомни си последиците от последната им среща, не посмя да я доближи.

Уилям беше потънал в управлението на имението и прекарваше дните си в канцелариите на калаените мини, в разговори с управителя или в неочаквани посещения с цел да залови кръшкачи или злосторници. Прегрешенията се наказваха с камшик и незабавно прогонване от имението. Връщаше се в къщата привечер, за да прекара един час с баща си, преди вечерята точно в осем. Хранеше се сам, понеже Елис не искаше да седне на масата с него, а Том си намираше оправдания, за да вечеря в стаята си или в някоя от околните кръчми, където в компанията на Аболи и Люк Джарвис, Нед Тайлър и Алф Уилсън, намираше по-сърдечна среда.

Месеците отлитаха един по един, а Том ставаше все по-неспокоен и нетърпелив. Докато Уилям беше извън къщата, той прекарваше по-голямата част от деня с баща си. Пренасяше го до библиотеката на партера и го настаняваше в кресло до дългата дъбова маса. После сваляше от високите претъпкани лавици книгите и картите, които искаше Хал. Разгъваха ги на масата и задълбочено обсъждаха всяка подробност на плаването, което баща му никога нямаше да осъществи.

Мастър Уолш, украсил носа си с чифт нови очила, седеше откъм противоположния край на масата и записваше това, което му диктуваше Хал. Съставяха подробни списъци на припаси и снаряжение, както и вахтени листове за корабите, с които отново щяха да поемат към Индийския океан.

— Два кораба — реши Хал. — Не толкова големи, колкото „Серафим“ и „Минотавър“. Бързи, подвижни съдове, но добре въоръжени, защото положително ще ни се наложи отново да се бием с варварите. Да не газят прекалено дълбоко, защото сигурно ще трябва да навлизаме в устията и по течението на реките на Брега на треската.

— Ще изпратя Алф Уилсън и Нед Тайлър да потърсят подходящи кораби — намеси се нетърпеливо Том. — Могат да тръгнат покрай брега и да надникнат във всяко пристанище от Плимут до Маргейт. Но с тая война на континента, няма да е лесно да се намери нещо подходящо.

— Ако имаш с какво да платиш, ще видиш колко е лесно — отбеляза Хал. — Даже и да се наложи да похарча и последната дребна монета от спечеленото при последното плаване, за да вземем Дориан от арабите, ще са добре вложени пари.

— Можем да пуснем обява — предложи мастър Уолш.

— Добра идея! — каза Хал.

— Бихме могли също да поискаме кораб на компанията от лорд Чайлдс — обади се Том.

— Не! — поклати глава Хал. — Ако Чайлдс разбере, че се готвим да поведем флотилия към районите, които Компанията счита за своя територия, той ще направи всичко възможно, за да ни попречи. Компанията е твърдо против това, което тя нарича „антимонополна търговия“ и дори против плаването във води, считани от нея за свои.

Ден след ден, те продължаваха своите дискусии и планове. Петнадесет дни след като Том изпрати Нед Тайлър и Алф Уилсън по крайбрежието, те се завърнаха с новината, че са намерили кораб. Бил идеален за техните цели, но собствениците искали престъпно високата цена от седем хиляди лири. Носеха договор за подпис и предадоха желанието на продавачите, да им се плати с банков ордер.

Хал ги разпита най-подробно за състоянието на кораба, след което затвори очи и остана така толкова дълго, че Том се уплаши.

— Татко! — Скочи от мястото си и отиде при Хал. Докосна бузата му и усети, че гори от треска. — Негово Превъзходителство не е добре. Помогнете ми, момчета! Трябва да го качим горе в леглото му. — Даже мастър Уолш хвана една от дръжките на креслото и дружно го занесоха на горния етаж.