— Да, капитан Блек, товар с такова значение следва да получи цялото дължимо внимание — успя най-сетне да проговори Грей. — Можете да бъдете сигурен, че ще направя всичко според силите си за бързото ремонтиране на кораба Ви и неговото по-скорошно отплаване.

— Благодаря Ви, сър.

— Колко време ще Ви отнеме ремонтът, според вас? — попита Грей неспокойно. — Кога очаквате да вдигнете платна?

— Надявам се, с ваша помощ, да имам тази възможност до един месец.

Грей помълча за момент, явно пресмятайки нещо на ум. После се отпусна. Всеки един от тия мънички признаци засилваше вътрешното убеждение на Хал, че консулът наистина е замесен с корсарите.

Грей му отправи мазна усмивка от жълтеникавото си лице.

— Повредите значи са по-сериозни, отколкото изглеждат на пръв поглед — каза той и потвърди първоначалното подозрение на Хал. Грей бе разгледал „Серафим“ с далекоглед от плоския покрив на къщата си.

— Аз разбира се, ще направя всичко възможно да отплавам по-рано, но корпусът взема вода и се страхувам, че има повреди под ватерлинията. Ще останем най-малко две-три седмици.

— Много добре! — възхити се Грей. — Искам да кажа, убеден съм, че дотогава корабът Ви ще бъде отново в отлично състояние.

Хал се усмихна любезно и си помисли, че до това време добрият приятел на консула, Янгири, също ще бъде напълно готов да им осигури подобаващо посрещане, щом излязат отново в Мозамбикския пролив.

Грей даде знак на робините да отнесат приборите за кафе.

— Отделно от корабните припаси, мога лично на Вас да предложа други стоки за ваша собствена полза. Стоки, които ще струват три и четири пъти повече от покупната си цена, щом стигнат в Англия. Това интересува ли Ви, капитане?

— Въпреки политиката на Компанията по този въпрос, аз смятам че всеки човек има право да се възползва от плодовете на своя труд и находчивост — отвърна Хал.

— Точно така мисля и аз — кимна въодушевен Грей. — В собствената си тъмница имам десетина робини от такова високо качество, каквото рядко можете да срещнете на сука. — Той се наведе към Хал и му намигна с такъв мръсен поглед, че Хал едва се сдържа да не покаже отвращението си. — Дори бих могъл да се разделя с едното или и двете си лични съкровища. — Погали косите на момичето, коленичило пред него и с любовна усмивка му каза на арабски: — Усмихни се на неверника, свиньо! — Момичето погледна изкосо към Хал и разкри бели зъбки в срамежлива усмивка. — Не е ли хубавица? — попита Грей. — И като нищо ще струва сто и петдесет лири на Добра Надежда. Мога да Ви я отстъпя, като лична услуга разбира се, за половината от тая сума. — Отново погали момичето. — Покажи на неверника циците! — заповяда му той на арабски. Момичето се поколеба. — Покажи му ги или ще ти смъкна кожата от гърба. — Тя бе почти дете, нямаше повече от шестнадесет години. Повдигна ръба на ризата си и разкри неузряла още кафява гръд, украсена със зърно като черна перла, като в същото време бе склонила срамежливо глава. — По-интимните й части са също така съвършени, ако пожелаете да ги разгледате — увери го Грей.

— Хубава е. Но за съжаление, няма къде да я настаня на борда — твърдо заяви Хал и момичето покри гръдта си.

Грей не се обезкуражи от този отказ.

— Разполагам с известно количество тамян от най-високо качество. Уверявам Ви, търсенето му е голямо. Няма как да не спечелите много от него.

Хал знаеше, че ако иска да си запази отношенията с Грей, ще е разумно да приеме поне една от офертите му. Спазари десет чувалчета тамян с общо тегло сто и петдесет фунта54.

Робите на Грей подредиха чувалчетата в една линия по средата на двора и Хал се запозна със съдържанието им. Известно му бе, че тази ароматична смола се събира от дърветата във високите планини на Африка. Правеха се дълбоки разрези в дънерите и сълзящата от тях смола се втвърдяваше при досег с въздуха. След четири месеца смолата се превръщаше в големи, подобни на кехлибар топчета, които вече можеха да се откъртят от кората на дървото. Първата реколта даваше полупрозрачни топчета със зеленикав оттенък, който бе доказателство за превъзходното качество на смолата. Хал потърси тия признаци в предлаганата стока и кимна одобрително.

Грей изглеждаше впечатлен от познанията му.

— Виждам, че сте човек с вкус и опит, капитане. Неотдавна в Занзибар пристигнаха чифт слонски бивни, каквито никога не съм виждал за целия си престой на острова. Бих се поколебал да ги предложа на джентълмен, лишен от тези ваши качества. — Плесна с ръце и петима яки роба, явно очаквали знака, излязоха приведени под тежестта на огромен слонски зъб.

— Десет стъпки дължина! — гордо се похвали Грей. — Двеста и петдесет фунта тегло! — Беше невероятен екземпляр. Основата, която е била скрита в черепа на животното, беше млечнобяла, докато останалата част, служила за белене на дървесни стволове, жълтееше с кафеникав оттенък от растителните сокове. Когато робите положиха на земята и втория зъб, не можеха да се различат един от друг — толкова съвършена бе приликата им.

Хал остана очарован от чудовищните дебелокожи още първия път, когато съзря тяхно стадо на пустия африкански бряг. Трябва да е бил юноша на годините на Том. Погали единия зъб. Сякаш докосна самата душа на огромния див континент. Знаеше, че трябва да се сдобие с тези бивни на всяка цена. Грей забеляза копнежа в погледа му и започна упорит пазарлък. Хал плати повече, отколкото би дал за една дузина робини.

Когато по-късно бивните бяха прехвърлени на палубата на „Серафим“ и грейнаха като древен кехлибар под яркото слънце, Хал разбра, че не е загубил в сделката. Когато остарее, когато смъртният мраз завладее костите му, той щеше да протегне ръка към този къс от Африка, за да бъде мигновено пренесен назад през годините до място и време, когато е бил млад и чудотворният огън на тази земя щеше да изпълни гърдите му.

Стоеше там почти в страхопочитание, вперил поглед във величествените бивни. Синовете му стояха до него. Даже Дориан бе замръзнал като омагьосан. Най-накрая Том проговори с едва чут глас:

— Толкова са големи — прошепна той. — Искам някой ден и аз да поваля животно, голямо колкото това.

Хал направи цял театър от ремонта на „Серафим“. Искаше да даде възможност новината за присъствието му в Занзибар да плъзне по островите и по протежение на Брега на треската, докато стигне до ушите на Янгири, където и да се намира той. После на корсаря ще му трябва време, за да организира силите си и да ги разположи в засада. Сигурен бе, че дори Янгири не би дръзнал да нападне „Серафим“ на котва в пристанището. Все пак, той бе гост на султана и се намираше под негова закрила.

Хал познаваше добре учението на Пророка и знаеше, че в ислямския свят гостоприемството е на почит и върху домакина лежи тегобата на честта, срещу която султанът не би позволил на никого от поданиците си да вдигне ръка. Обаче в открито море, „Серафим“ отново се превръщаше в дивеч и султанът навярно щеше да приеме своя дял от плячката, без каквото и да било угризение.

Хал трябваше да се съобрази и с плаването на „Йомен ъв Йорк“ под командването на капитан Едуард Андерсън, като предвиди възможното време на неговото пристигане. Хал много искаше да срещне Янгири, кораб срещу кораб в открито море, но беше повече от сигурен, че базата на корсаря е добре укрепена и тежковъоръжена, така че щеше да има нужда от всеки човек и оръдие за превземането й.

Ако Едуард Андерсън бе напуснал Добра Надежда седмица след „Серафим“, то „Йомен“ би трябвало да се е разминал с бурята, а последвалите я силни ветрове биха ускорили плаването му до Бомбай. Настъпваше смяна на сезоните. Скоро мусонът щеше да обърне посоката си и да помогне на Андерсън при обратния му курс към африканския бряг. Въпреки това, щяха да минат още много седмици, преди Хал да го види на определеното за среща място. Не, наистина нямаше защо да се бърза.