Един поглед върху доволния израз на Чайлдс бе достатъчен, за да разсее всичките му съмнения. Веднага след като размениха поздрави и се настаниха в креслата, Чайлдс взе от писалището си тежък пергамент. Том различи големия червен печат на лорд-канцлера в долния му край. Документът бе като мандата, с който баща му тръгна на борда на „Серафим“. Чайлдс зачете педантично:

— Нека бъде известно, че по силата на този документ нашият верен и любящ поданик, Томас Кортни… — Не продължи нататък, а вдигна поглед и се усмихна.

— Слава Богу, взел сте го! — викна въодушевено Том.

— Съмнявам се някой друг капитан да е получил мандата си с такава експедитивност — забеляза Чайлдс. — Това е добър знак за нашето предприятие. — След като наблегна на множественото число на притежателното местоимение, той остави мандата и взе друг документ. — Това е договор, който фиксира нашето отделно споразумение. Оставил съм място за името на кораба, което трябва да нанесем сега. — Той взе едно ново перо, подостри върха му, преди да го натопи в мастилницата и вдигна поглед в очакване. Том си пое дълбоко дъх и каза:

— „Гарванът“.

Чайлдс изписа името със стилни букви и пак погледна Том.

— Сега трябва да се подпишеш!

Том хвърли бегъл поглед върху договора за съвместна дейност и го подписа.

Чайлдс приподписа и посипа пергамента с пясък. Все още приветливо усмихнат, той отиде до една масичка затрупана с кристални чаши и наля две от тях до ръба. Подаде едната на Том и вдигна другата.

— Погибел за Луи Четиринадесети и дано чума тръшне всички французи!

Аболи спазари един лодкар да ги откара до стоянката на Люк Джарвис на малко островче с необичайното име Змиоркова баница. От един кабелт видяха, че „Гарванът“ се е завърнал от последния излет и се поклаща завързан към дървено кейче. Докато те съкращаваха разстоянието, Люк Джарвис се измъкна от къщичката, разположена сред няколко върби и бавно тръгна към кейчето, да ги посрещне, като оставяше след себе си тънка следа син дим от лулата си. Том скочи на брега, докато Аболи даваше на лодкаря шестачето му.

— Плодоносно ли бе плаването, мастър Люк? — попита го той.

— Акцизните ме подгониха при Шиърнис. Трябваше да изхвърля цели три бъчви с бренди, за да им се измъкна. Всичката ми печалба от последните шест месеца замина по дяволите. — Потърка белега на бузата си и доби печален вид. — Май съм вече старичък за тая игра, мастър Кортни.

— Може би съм в състояние да ти предложа нещо, което няма да ти опъва нервите чак толкова — каза Том.

Люк видимо се оживи.

— Все се надявах да имате нещо предвид. Напомняте ми баща си. Страхотен усет имаше към добрите възможности.

В тоя момент на вратата на къщурката се появи жена. Носеше мръсна престилка и голо бебе с посрано дупе на ръце. Детето се бе вкопчило в меката и бяла, плоска като кучешко ухо гръд, виснала от деколтето й.

— Люк Джарвис, да не си посмял да тръгнеш на гуляй с презряната си паплач, а мене да оставиш без пукнат грош да храня шест гладни деца — изпищя тя, с пуснати край лицето прави коси.

Люк смигна на Том.

— Това е моето ангелче. Бракът е благородна и привлекателна институция. Прекалено добра за такива като мене, както ми се струва.

Жената продължи да квичи:

— Крайно време е да си намериш някаква почтена работа, вместо да се измъкваш нощем и да ми се прибираш с някаква глупашка история, как си загубил парите си, след като много добре знам, че си се търкалял с някоя крастава пачавра цяла нощ.

— Имате ли почтена работа за мене, мастър Кортни? Някоя работа, която да ме държи на прилично разстояние от милата ми женица?

— Точно затова съм дошъл — отвърна Том с облекчение.

След три нощи „Гарванът“ приближи френския бряг с лоцман на носа.

— Мярка пет! — тихо съобщи дълбочината той, а после отвори съвсем малко капачето на фенера, за да провери какво е взела от дъното намазаната с лой оловна тежест. — Пясък и раковинки — съобщи той шепнешком.

— Стридения бряг — потвърди предположението си Люк в тъмното. — Това откъм щирборда е Кале, а оттатък носа — Онфльор. — Произнасяше чуждоземните имена без затруднение. Том знаеше от Аболи, че говори езика като французин. — Тук дъното е много полегато и с тоя вятър ще стигнем брега без затруднения — обърна се той към Том. — Бъдете готов да изскочите, щом дам знак.

Том реши само двамата с Люк да слязат на брега, за да проучат пристанището на Кале. Люк познаваше околността, а знанието на езика можеше да им помогне при измъкване от всякаква ситуация. Изкуши се да вземе и Аболи, но по-разумно бе да са по-малко, а и черното лице трудно би останало незабелязано от патрулите.

— Мярка две! — чу се тихият глас откъм носа.

— Бъдете готов! — прошепна Люк и предаде руля на един от моряците си. Двамата с Том взеха кожените торби и отидоха на носа. И двамата бяха облечени в груби рибарски дрехи, тежки ботуши и кожени сетрета върху вълнени пуловери. На главите си носеха вълнени шапки. В тоя момент чуха как „Гарванът“ докосва дъното с лек удар в пясъка.

— Суши! — нареди Люк и веслата застинаха във въздуха. Той скочи през борда пръв и водата му стигна до кръста. Том му подаде двете торби и също се спусна във водата. Бе толкова студена, че му пресече дъха.

— Греби! — тихо нареди кормчията и „Гарванът“ безшумно започна да се отдалечава. Люк избра прилива за слизането им на брега, за да се застрахова срещу засядане. След десетина удара на веслата, малкият съд изчезна в тъмното, а Том отново потръпна и не само от студ. Доста зловещо е чувството, обземащо всеки стъпил на враждебен бряг, без да знае какво го очаква.

Дъното бързо се издигаше и след минута те вече клечаха на пясъка и се ослушваха. Чуха само плисъка на слабия прибой и се затичаха към дюните. Останаха сред тях още няколко минути, за да си поемат дъх и да се ослушат отново и бързо поеха сред дюни и ниски драки към носа. След половин миля за малко не се блъснаха в останките на заседнал старинен кораб.

— Това е старият „Боньо“, бретонски каботажен кораб78 — обади се Люк. — Добър ориентир за връщането. — Отпусна се на колене и изрови дупка в пясъка под белите, като кости, ребра на корпуса. Пъхна вътре едната торба и я покри с пясък. — Лесно ще я намерим, като ни потрябва.

Тръгнаха по-бързо и се изкатериха на носа. На билото му отново забавиха ход, като използваха ниския храсталак за прикритие, стараейки се да останат незабелязани, докато си намерят скривалище. Харесаха си развалините на някаква каменна постройка, която според Люк била френско укрепление от времето на холандските войни. Построено било за наблюдение над подстъпите към залива и самото пристанище. Проучиха местността наоколо, за да се убедят, че е пуста и няма следи от нечие скорошно присъствие, след което се настаниха вътре. Люк измъкна от торбата чифт пистолети, които презаредиха, провериха механизмите им и положиха до себе си на земята. Зачакаха утрото. Най-накрая източният хоризонт стана розово-жълт и над гледката пред тях заструи красива светлина.

Дори и в този ранен час, пристанището вреше и кипеше от оживена дейност около закотвените в него френски военни кораби. С помощта на далекогледа Том видя петнадесет трипалубника с по осемдесет оръдия всеки и неизброимо множество по-малки съдове. Много от корабите нямаха реи и по палубите им сновяха майстори.

По брега също се забелязваше суматоха и когато слънцето се надигна от утринната мараня, те видяха роти войници да навлизат в града по пътя от Париж. Слънчевите лъчи се отразяваха от байонетите на мускетите, а лентите и перата на триъгълните им шапки се развяваха и подскачаха на всяка крачка. Дълъг обоз се друсаше подире им по разбития път.

Малко по-късно, откъм града изскочи кавалерийски ескадрон в златоткани куртки, сини пелерини и излъскани черни ботуши. За един миг, в който сърцето му спря, Том си помисли, че идват право към скривалището им. Отдъхна си с облекчение, когато на кръстопътя завиха на юг, по един път с тополи от двете страни и запрашиха към Онфльор.