Затиснат под тежестта му, другият изкрещя от възмущение и направи опит да се освободи.

— Какво ти става, Шариф? Да не си се побъркал? Слизай от мене! — Катурна трупа и стана прав. Темето му беше малко под ръба на гроба. Евнухът продължаваше да се взира в падналия на дъното. — Ставай, Шариф! Какви са тия глупави шеги?

Върхът на бръснатата му глава наподобяваше щраусово яйце. Дориан вдигна сабята и рязко замахна, като сцепи черепа на две еднакви половини чак до зъбите. С ловко движение на китката извъртя острието в хрускавите кости, измъкна го и се обърна към вратата на къщурката.

Изтича натам и щом я стигна, отворът й се изпълни от огромното туловище на Куш. Вгледаха се един в друг само за миг, но Куш го позна. Стоял бе с тълпата на брега, когато Дориан пристигна с флотилията си от Мускат. С изненадваща за сланините си пъргавина той се шмугна обратно в стаята и грабна една подпряна на стената лопата. С още едно движение извъртя дървената рамка, към която бе завързана Ясмини, между себе си и Дориан и вдигна лопата над момичето.

— Стой там! — изпищя евнухът. — Само с един удар мога да скъсам пакетчетата в нея и да разсипя отровата.

Ясмини лежеше гола под надвисналата опасност, с плътно завързани един до друг колене и глезени, с изтеглени далече над главата ръце, които обезформяха гърдите й. Погледна Дориан, но дори огромните й очи не бяха достатъчно големи и дълбоки, за да поберат целия й ужас.

Дориан се хвърли напред, а евнухът стовари лопатата с всичка сила. Младият мъж подложи тяло под нея, преди да попадне върху нежния корем на момичето. Лопатата го удари в гърба и Дориан чу как се чупят ребрата му. В гърдите пламна болка.

Претърколи се през Ясмини, като внимаваше да не отпусне тежестта си върху нея и разкъса пакетчетата. Куш отново вдигна лопатата и този път се прицели в главата на Дориан. Тлъстото му лице беше изкривено от злоба, а огромното шкембе висеше над препаската. Цялата лява страна на Дориан бе изтръпнала от удара и той бе на едно коляно, неспособен да скочи достатъчно бързо, за да посрещне следващия.

Дясната му ръка все още стискаше ръкохватката на сабята. Пресегна се и мина с острието й през шкембето на Куш на височината на пъпа. Разпра го като шаран. Куш изпусна лопатата и тя издрънча на каменния под. Отстъпи заднишком към стената, като се опитваше да събере една с друга срязаните страни на раната. Гледаше я с недоумение, докато червата му се изсипваха между пръстите като мокри хлъзгави въжета. Остра воня от разпрания стомах изпълни малкото помещение.

Дориан се изправи на крака. Лявата му ръка се полюляваше край тялото, безчувствена и неизползваема. Надвеси се над Ясмини.

— Молех се да дойдеш! — промълви тя. — Не вярвах, че е възможно, а сега вече е много късно. Куш сложи едни ужасни неща вътре в мен.

— Знам какво е сторил — отвърна Дориан. — Не говори и не мърдай!

Куш изписка тъничко, но Дориан не го и погледна, докато падаше ничком и немощно пририта в собствените си разбъркани черва.

Дориан вкара острието на кривата сабя между глезените на Ясмини и сряза ремъците. Направи същото и с връзките при коленете й.

— Не прави опит да сядаш! Всяко движение може да скъса пакетчетата.

С едно докосване на острата като бръснач сабя прекъсна ремъците на китките, а после пусна сабята и разтърка скованата си лява ръка. С облекчение усети мравчици по цялото й протежение чак до върха на пръстите, а силата бавно започна да я изпълва. Прокара ръка под плещите на Ясмини и внимателно я изправи на крака.

— Клекни! — нареди той, — но съвсем бавно. Не прави резки движения. — Той й помагаше. — Сега разтвори колене и се напъни леко, все едно си върху кофата. Клекна до нея и обхвана раменете й с ръка. — Най-напред слабо, а после по-силно.

Тя си пое дълбоко дъх и напъна с потъмняло от прилив на кръв лице. Чу се пуфтящ звук и едното пакетче изскочи от тялото й с такава сила, че се удари в пода и разпиля червения прах по плочите му. Лютивата миризма се смеси с вонята от червата на Куш и изпълни дробовете им.

— Добре, Яси! — Той я прегърна по-крепко. — Можеш ли да направиш същото и с другото?

— Ще се опитам. — Отново си пое дъх и напрегна тяло. След малко издиша шумно и поклати глава. — Не мърда. Няма да мога.

— Бен Абрам ни чака в края на Прохода на ангела. Ще те заведа при него. Той знае какво да направи.

Внимателно я изправи на крака.

— Не се опитвай да ходиш! И най-слабото движение може да разкъса хартията. Прегърни ме бавно през врата! Дръж се хубаво!

Прокара здравата си ръка под коленете и я вдигна с лекота. Докато отиваше към вратата, Куш цивреше неразбрано:

— Помогни ми! Не ме оставяй тука! Умирам!

Дориан не го и погледна.

Заобиколи отворения гроб, в който лежаха двамата убити евнуха. Вървеше бързо, уплашен да не срещне друг от тях, защото бе оставил сабята в къщурката, а с ранената ръка не можеше да си служи пълноценно. Още повече се страхуваше, да не раздруса или да притисне Ясмини. Трябваше да опълчи благоразумието срещу желанието да затича, докато шепнеше успокоително в ухото на Ясмини:

— Всичко ще се оправи, мъничката ми! Бен Абрам ще те отърве от това нещо! Всичко ще свърши съвсем скоро!

Прекоси поляната с равна походка, за да не пострада скъпоценният му товар и изкачи стъпалата към площадката до гробницата на светията едно по едно. Спусна я през отвора в тунела и когато слезе при нея, впи тревожен поглед в очите й, уплашен да не би движението да е предизвикало нещо чудовищно в нежните дебри на нейната женственост.

— Как си? — попита той. Тя кимна и направи опит да се усмихне. — Вече сме близо. Бен Абрам ни чака. — Отново я пое и сгънат почти надве, тръгна през тунела.

Видя светлината пред себе си и без да иска, направи по-голяма крачка. Парченце коралова скала се претърколи под стъпалото му, той залитна и почти падна, като я блъсна в стената.

Ясмини ахна при удара и сърцето на Дориан се сви.

— Какво има, мила?

— Вътре пари — прошепна тя. — О, Аллах, гори!

Той изтича последните няколко ярда и излетя в огряната от слънце чиния на развалините.

— Бен Абрам! — извика Дориан. — В името Божие, къде си?

— Тук съм, синко. — Бен Абрам излезе изпод сянката, където ги бе чакал и забърза насреща с чантата си в ръка.

— Започна, стари татко! Побързай!

Положиха я на земята и Дориан разказа несвързано, как Ясмини се е освободила от едното пакетче.

— Второто обаче е вътре и започна да действа.

— Дръж й коленете ето така — каза Бен Абрам, а после се обърна към Ясмини: — Ще те заболи. Тези инструменти използвам при раждане. — Инструментите блестяха в ръцете му.

Ясмини затвори очи.

— Оставям се на волята Божия! — промълви тя и впи нокти в ръката на Дориан, когато Бен Абрам започна работата си.

Болката се отрази върху хубавото й лице, а устните се изкривиха и сгърчиха. Издаде тих мяукащ звук и Дориан прошепна безсилно:

— Обичам те, цвете на моето сърце!

— Обичам те, Доуи — въздъхна тя, — но в мене гори пожар.

— Сега ще режа — предупреди я Бен Абрам.

След миг Ясмини изпищя и цялото й тяло се вдърви. Дориан погледна надолу и видя кръв по ръцете на лекаря, когато взе някакъв сребърен инструмент с форма на двойна лъжица. След минута седна назад на петите си с хванат между лъжиците кървав, прогизнал и разкъсан парцал.

— Извадих го! — каза той. — Но част от съдържанието му се е разсипала вътре. Трябва бързо да я смъкнем при водата.

Дориан я вдигна, забравил ранената си ръка и болката от счупените ребра. Затича, притиснал голото тяло до гърдите си. Бен Абрам куцукаше подире им, като все повече изоставаше от тичащия с дълги крачки Дориан. Прекоси пясъка и щом стигна океана, натопи Ясмини в студената зелена вода. Бен Абрам нагази след тях с бронзов иригатор в ръце. Дориан държеше долната част от тялото на Ясмини под повърхността, докато Бен Абрам последователно пълнеше уреда с морска вода и го изпразваше с натиск в нея. Мина почти половин час, докато той реши, че е достатъчно и позволи на Дориан да я изнесе на брега.