Том и Аболи дадоха почти целите си дялове за закупуване на вещи и продукти необходими за още един сезон на брега, както и за търговски стоки, предлагани по складовете на колонията.

Том даде на Сара петдесет лири за собствени разходи, с които тя си купи малък клавесин и бебешка люлка на дървени обръчи, която нашари с цветя и образи на херувими.

Целият екипаж се събра в малка черква за венчавката на Том и Сара, а после ги понесе на рамене с викове и песни чак до квартирата им.

В една от крайбрежните кръчми, Аболи откри спаружен от слънцето дребен холандец на име Андриес ван Хутен, докаран от родината си в качеството на златотърсач, за нуждите на холандската Източноиндийска компания.

— Обиколил съм планините чак до Стеленбош — съобщи той на Аболи, след като без всякакво усилие изля в гърлото си трета халба ейл, докато адамовата му ябълка подскачаше. — Няма никакво злато в тая проклета колония, но усещам мириса му на север. — Той подуши въздуха. — Само да можех да намеря кораб, да ме откара нагоре по крайбрежието. — Хвърли изпълнен с надежда поглед към Аболи. — Нямам обаче пукнат гулден, да си платя пътя.

Аболи го заведе при Том и след това водеха разговори всяка вечер. Накрая Том прие да закупи всички необходими на Ван Хутен инструменти и да го вземе във форт Провидънс, когато вдигнат платна.

Приятните дни в Добра Надежда отлетяха бързо и скоро те отново товареха „Кентавър“, като полагаха особени грижи за клавесина на Сара и люлката. Когато се смениха сезоните, а дъбовете по улиците на града загубиха листата си, те вдигнаха котва и поеха на север покрай Кейп Пойнт, за да навлязат отново в Мозамбикския проток.

Открили устието на Лунга и поели трудния път срещу течението, те забелязаха различни парчетии виснали по клоните на крайбрежните дървета, по които разбраха до къде е стигнало речното равнище през дъждовния сезон. Когато стигнаха хълмистите райони, гората се бе раззеленила и напъпила от нов живот.

Оправдал доверието, което му бе оказано, Фунди ги посрещна на брега и гордо показа на Том, колко добре се бе справил със задачата си, по време на тяхното отсъствие. Захванаха се с припокриване на колибите и укрепване на слабите места в палисадата. Сара сложи клавесина си в предната стая и всяка вечер развличаше Том с музика и пеене.

Люлката постави до леглото им в задната стая. Първата вечер, когато седна, за да свали ботушите си, Том й хвърли лукав поглед и заяви:

— Това следва да се приеме като предизвикателство, мистрес Кортни. Дали да не видим, какво можем да направим за напълването й?

Нямаха много време за работа по въпроса, защото след няколко седмици Том се приготви да поведе първата експедиция нагоре по реката.

Ван Хутен беше в първата лодка, седнал на сандъка с химикалите си, приготвил корито за промиване на златен пясък. Проверяваше всеки пясъчен нанос, покрай който минаваха. Когато другите тръгваха да преследват слонските стада, Ван Хутен не отиваше с тях, а поемаше с двамата си помощници лоци към хълмове и потоци в търсене на скъпоценния метал.

Ловът беше добър този сезон. За месец натовариха лодките и бяха готови да поемат обратно към форт Провидънс.

Този път Сара дойде с Том, понесла кутия с бои и четки, закупена в Добра Надежда. Времето й минаваше в рисуване на скици и пейзажи от местностите по пътя им.

Отидоха много нагоре по реката и в крайна сметка стигнаха териториите на лоци. Жителите на първото село мигом потънаха в гората и трябваше да минат няколко дни, докато започнат боязливо да се измъкват, един по един, измежду дърветата. След като Фунди и Аболи успокоиха първоначалните им страхове и подозрения, между двете групи бяха установени приятелски отношения.

Разбраха, че лоци са общо взето приятен и жизнерадостен народ. Макар и дребни на ръст, те бяха добре сложени и хубави. Някои от жените бяха направо красавици, с изтънчени, характерни за поречието на Нил черти. Ходеха с обнажени гърди и осанката им бе изпълнена с горда грация.

Аболи проведе сериозни преговори със старейшините на племето, като в резултат получи за жени две от най-хубавите и закръглени девственици срещу няколко ролки медна нишка и торбичка стъклени мъниста. Момичетата се казваха Фала и Цете. Трудно можеше да се каже, кой остана по-доволен от сделката: женихът или двете малки булки, вирнали носове в новите си премени, дадени им от Аболи като част от пазарлъка и изпълнени с почит и благоговение към съпруга си.

Доктор Рейнолдс, асистиран от Сара, излекува няколко болни от племето, което заздрави окончателно взаимното доверие. Когато експедицията продължи срещу течението към главния краал90 на лоци, новината за пристигането им ги изпреварваше, понесена от звуците на племенните барабани. Главният вожд Бонгола слезе лично да ги посрещне край брега, след което ги заведе в нови, издигнати специално в тяхна чест колиби.

Селището на Бонгола представляваше струпани една до друга няколкостотин колиби, с покриви от палмови листа, разположени по брега на реката и склоновете на приречния хълм. Всяка колиба бе заобиколена от мангови и бананови дървета, както и с градинки маниока.91 Издигнати на колове краали даваха подслон на дребните добичета на племето и ги закриляха от нощните похождения на хиени и леопарди.

Аболи и Том вече говореха свободно езика на лоци и провеждаха всеки ден дълги беседи с Бонгола. Вождът беше бъбрив по природа дребосък, който изложи пред Том цялата най-нова история на племето. Някога лоци населявали плодородни и богати земи по бреговете на голямото сладководно езеро на север, но се появили роботърговци и налетели върху им като гепард на газела. Оцелелите избягали далеч на юг и вече почти две десетилетия се опазвали от опустошителните набези. Но всеки ден живеели със страх, защото знаели, че търговците навлизат все повече във вътрешността.

— Знаем, че един ден пак ще трябва да бягаме — каза Бонгола. — Затова ни обзе такава тревога, когато научихме за пристигането ви.

Том си спомни разказа на Аболи, как бил отвлечен като дете от ловците на роби. Спомни си също несретниците от пазарите за роби в Занзибар и отново го обзе дълбоко отвращение. Силен гняв го обзе заради невъзможността да облекчи по някакъв начин жестоката съдба на тоя народ.

Търговията с Бонгола се оказа изгодна: дребосъкът предложи за продан много и качествени бивни от собствените си запаси. Ван Хутен се завърна от една експедиция и гордо показа на Том пет таралежови шипа, запушени откъм широкия край. Когато отпуши един от тях и изсипа съдържанието му върху блюдото на прецизна везна, Том се вторачи в мъничката купчина метални прашинки и люспи, жлътнали весело на слънцето.

— Златен пясък? — попита той. — Чувал съм да разправят за фалшиво злато. Сигурен ли си, че не е такова?

Ван Хутен се изпъчи, възнегодува срещу подобно петно върху професионалната си чест и показа на Том, как се проверяват люспите с киселина.

— Киселината разяжда всички основни метали, освен благородните — обясни той. Под погледа им химикалът зашипя и забълбука, но когато металната люспа бе извадена, тя си остана лъскава и с непокътната повърхност.

Заведе Том до мястото, където бе промил пясъка и му показа цяла верига чакълести и пясъчни наноси по протежение на една долина. По искане на Том, Бонгола им отпусна петдесет жени — мъжкият кодекс на честта не позволява да се срами полът с черна работа, като копане из полето и дълбане на дупки в реката.

Ван Хутен снабди всяка жена с корито и демонстрира как се работи с него. Как се пълни и разтърсва, как водата отмива пясъчните кристали, докато на дъното останат само лъскавите частици метал. Жените бързо овладяха тънкостите на занаята, а Том обеща да заплаща с парче мънистен наниз всеки пълен с благороден прах шип, който му донесат.

Наносното находище на Ван Хутен се оказа толкова богато, че една усърдно работеща жена успяваше да напълни мъничкото конусче за по-малко от ден. Скоро промиването на златоносен пясък се превърна в предпочитано занимание за племето. Щом някой мъж понечеше да се присъедини към това доходоносно прекарване на времето, жените го прогонваха с негодувание.