Настъпил бе сезонът на мусоните и всеки роботърговец и от най-отдалечените кътчета на Изтока се бе домъкнал тук. Аболи ги поведе през главния пазар за роби. Беше огромен сук53 под открито небе, но засенчен от множество индийски смокини, с невероятно извити стволове и гъсти тъмнозелени лиственици.

Тълпите роби се криеха под сенките на протегнатите клони. Хал знаеше, че не са сваляли веригите им от момента, когато са ги заловили дълбоко в африканските дебри и после през целия убийствен преход до брега и в трюмовете на корабите. Някои от мъжете бяха жигосани по челата. Тези едва заздравели розови рани доказваха, че робите са били скопени още в складовете на континента. Те бяха предназначени за Китай. Китайският император бе забранил да се внасят чернокожи роби, способни да замърсят кръвта на народа му. Цената на тия осакатени същества беше два пъти по-висока от обичайната — таксата за свирепата хирургическа услуга струваше скъпо.

Купувачите от корабите разглеждаха предлаганата стока и шумно се пазаряха с роботърговците. Хал си проби път през тълпата и навлезе в уличките от другата страна на сука.

Макар от последното посещение да бяха изтекли две десетилетия, Аболи ги заведе без колебание до една тежка врата от африкански махагон на шумна и оживена улица. Тя бе обкована с железни гвоздеи и цяла изписана със сложна плетеница от ислямски орнаменти, както и с текстове от Корана, но на която не се забелязваше и следа от човешка или животинска фигура, което би се приело от правоверните като кощунство. На звънеца отговори роб в дълга роба и тюрбан.

— Селям алейкум. — Той докосна гърдите и устните си и се поклони за добре дошли. — Господарят знае за Вас и Ви очаква с нетърпение. — Погледна неколцината придружители и добави: — За хората ви има приготвено нещо за хапване. — Плесна с ръце, за да извика друг роб, който отведе хората на Хал, а той го последва към вътрешен двор, където играеше фонтан, а уханието от няколко лехи хибискуси се бореше с вонята откъм улицата.

За момент Хал не можа да познае чудовищната фигура, струпана върху куп възглавници в една сянка край фонтана. Той се поколеба, докато накрая различи чертите на подутото туловище, принадлежащо на човека, когото бе познавал някога.

— Селям Алейкум — приветства го Уилям Грей, консул на Негово Величество в Султаната Занзибар.

Хал понечи да отговори на същия език, но се спря. Не искаше Грей да разбере, че владее отлично арабски. Вместо това каза:

— Съжалявам, но не знам и дума от този варварски език, сър. Мислех, че сте англичанин. Не говорите ли някой християнски език?

— Извинете ме, сър. Просто навик — усмихна се Грей жаловито. — Аз съм Уилям Грей, консулски представител на Негово Величество в Оманския халифат. Простете ми, че не мога да се изправя, за да Ви посрещна както подобава. — Грей посочи съсипаното си тяло и страдащите от елефантизъм крака, цели в гнойни рани. Хал разпозна опустошителната болест воднянка. — Седнете моля, сър! Очаквам Ви, откак ми съобщиха за влизането Ви в пристанището.

— Добър ден, сър. Капитан Джон Блек на Вашите услуги. — Хал си спомни, че Грей бе вероотстъпник, приел исляма. Подозираше, че смяната на вярата му е била мотивирана по-скоро от финансови, отколкото от верски съображения.

Ясно бе, че Грей нито е разпознал, нито пък помни Хал и можеше да се разчита, че няма да го стори и занапред. Хал се уповаваше на това, като съобщи фалшиво име — беше важно пиратите да не установят истинската му самоличност. Преди двадесет години той си бе спечелил арабския прякор Ел Тазар — Баракудата, заради бойните си подвизи, вселили ужас в редиците на мюсюлманския флот. Ако искаше да прикотка Янгири да го нападне, врагът не биваше да има и най-смътна представа за истинската самоличност на оня, срещу когото се готви да се опълчи.

Хал се разположи върху предложените му възглавници. Една робиня остави поднос с два сребърни филджана за кафе, а втора донесе високо сребърно джезве върху разгорян мангал. И двете робини бяха млади, стройни и с гъвкав стан. Грей трябва да е платил поне по двеста рупии за всяка. Хал знаеше, че консулът е натрупал огромно състояние от търговия с роби, както и от препродажба на султански лицензни и концесии. При последната им среща бе опитал да въвлече и Хал в тия дейности. Той допускаше, че това не е пределът на скверните му занимания и не си правеше никакви илюзии за неговата почтеност и морал. Евентуална връзка с Янгири и цялото му котило изобщо не бе извън допустимото.

Едно от момичетата коленичи пред Грей и напълни филджаните с гъста като мед черна течност. Той небрежно погали ръката й, както се гали котка, в подпухналата бяла плът на пръстите се бяха врязали златни пръстени и диаманти.

— Леко ли бе плаването, капитане?

— Не мина без премеждия, сър — отвърна Хал. Грей положително бе вече информиран с подробности относно състоянието на „Серафим“ и очакваше потвърждение. — След като напуснахме Бомбай в конвой с още два кораба от достопочтената Източноиндийска компания, край бреговете на Мадагаскар попаднахме в страхотна буря. Един от другите кораби потъна с целия си екипаж, а ние се измъкнахме с тежки повреди по такелажа и корпуса. Това е главната причина да се отбием в тукашното пристанище, нещо, което нямах намерение да правя.

— Съжалявам да чуя за това нещастие — поклати съчувствено глава Грей, — но съм признателен задето ни ощастливихте с посещението си. Вие и вашият прекрасен кораб. Моля се само, да съм в състояние да Ви помогна, като Ви осигуря стоките, от които се нуждаете.

Хал се поклони от място и си помисли, че това надали би станало без да надуе цените и да прибере чудовищни комисионни. Учудиха го промените у Грей в резултат от годините и болестта. Когато се запознаха, той беше млад и пъргав, а сега темето му бе голо, брадата сребърно бяла. Очите му бяха воднисти и слаби, а над туловището му витаеше дъхът на смъртта.

— Благодаря Ви, сър. Много съм признателен за предложената услуга, особено с оглед на това, че возя товар с изключително политическо значение и огромна стойност за Негово Величество Крал Уилям.

Необхватното тяло на Грей се размърда, а в погледа му пламна любопитство.

— Понеже съм пряк представител на Негово Величество по тия места — загъгна той, — мога ли да науча естеството на тоя товар?

Хал си пое дълбоко дъх при това желание, после сведе поглед към декоративните рибки, щъкащи из басейна на фонтана. Разтърка слепоочията си и изигра пантомимата на дълбок размисъл относно целесъобразността на евентуалния правдив отговор. Накрая каза с въздишка:

— Ако изобщо трябва да се казва някому, то това сте Вие в качеството си на консул на Негово Величество. — Отново се поколеба и сякаш реши. Понижи глас до заговорнически шепот: — Поверено ми е превозването на дарове от Аурангцеб, Могулския Император на Индия за коронацията на Негово Величество.

Грей подпря туловището си на лакът и зяпна срещу Хал. После постепенно в очите му се разгоря алчен пламък. Опита се да го прикрие, но мисълта за царствения дар, за скъпоценната пратка от един суверен до друг, го преизпълни с почти религиозно благоговение.

Могулската династия бе основана от Бабур — пряк потомък на Тимур и Чингис хан. Баща му бе издигнал прочутия Тадж Махал, като мавзолей на покойната му любима жена. Могулската империя беше най-мощната и най-богата в историята на Изтока. Каква ли бе стойността на дар от такъв могъщ владетел?

Хал зашепна още по-тихо:

— Губернаторът на Бомбай, комуто е бил предаден подаръкът, ми съобщи, че това е колекция от смарагди — двадесет броя с превъзходна окраска, — всеки с размер на зелен нар.

Грей тихо въздъхна и загуби дар слово. Хал продължи:

— Губернаторът Онгие ми довери, че стойността на съкровището възлиза на пет лаки.

Грей се опита да седне, но усилието му дойде много. Падна възнак върху възглавниците и се вторачи безмълвен в госта си. Една лака се равнява на сто хиляди рупии. Половин милион рупии са почти сто хиляди лири. Такова състояние почти излиза от границите на човешките представи.