На двадесети ноември запалиха за пръв път парния котел. Изморени, с ръце, покрити с мазоли, с изпити лица и заякнали от работа тела, те се скупчиха около манометъра и гледаха как стрелката запълзява по дъгообразната скала, докато стигне червената линийка в горния й край.

Даф изсумтя.

— Е, сега поне имаме мощност. — После тупна с юмрук Шон по рамото. — Какво стърчиш тук — да не би да си на пикник на неделното училище? Работа ни чака, момко.

На втори декември подадоха първата смес в инсталацията и загледаха как скалните късове потичат по масите с амалгама. Шон прегърна разчувствано Даф, който го тупна по корема и нахлупи шапката си. На вечеря всички пиха по едно бренди и се повеселиха, но само толкова. Бяха твърде уморени, за да празнуват. Отсега нататък един от тях трябваше постоянно да наглежда стоманеното чудовище. Даф пое първата нощна смяна и когато на следващата сутрин Шон отиде при инсталацията, го намери да се олюлява на краката си, очите му бяха хлътнали дълбоко.

— По моя преценка вече сме обработили десет тона руда. Време е да разчистим масите и да видим колко злато сме събрали.

— Иди да поспиш — каза Шон, но Даф не му обърна внимание.

— Мбиджейн, доведи двамата от твоите хора. Ще сменяме масите.

— Виж какво, Даф, можем да почакаме час-два. Иди да подремнеш.

— Моля те, престани да се лигавиш — също като съпруга си.

Шон сви рамене.

— Добре, да бъде както ти искаш, покажи ми как става.

Пренасочиха подаването на раздробена руда на втората маса. Даф изгреба живака от медния плот на първата маса и го събра в колба с размера на кокосов орех.

— Живакът хваща дребните златни частици — обясни му той, докато работеше — и позволява на рудните зрънца да се промият по масата и да паднат в контейнера. Разбира се, не всичко се събира, известна част се губи.

— Как се извлича отново?

— Поставяш цялата смес в реторта и изпаряваш живака чрез нагряване. Златото остава в съда.

— И така се хаби страшно много живак, нали?

— Не, той се кондензира и го използуват повторно. Ела, ще ти покажа.

Даф отнесе амалгамната топка в бараката, постави я в една реторта и запали горелката. Високата температура разтопи топката. Наблюдаваха безмълвно. Нивото в ретортата спадна.

— Къде е златото? — най-сетне попита Шон.

— О, млъкни! — отряза го нетърпеливо Даф, после извинително добави: — Извинявай, момко. Тази сутрин съм нещо нервен.

Изпари се и последната капка живак и ето че нещо блесна — ярко, стопено злато. Късче злато колкото грахово зърно. Даф изключи горелката. Известно време и двамата не казаха нищо. Сетне Шон попита:

— Това ли е всичко?

— Да, приятелю, това е всичкото — призна с досада Даф. — Какво искаш да направиш от него — златна пломба?

Обърна се към вратата, цялото му същество излъчваше униние.

— Инсталацията не бива да спира. Нищо чудно да се провалим с гръм и трясък.

10

Коледното празненство в хотел „Кенди“ беше жалко. Там ползваха кредит. Кенди подари на Даф златен пръстен с печат, а на Шон — кутия пури. Досега той не беше пушил, но днес острият дим в дробовете му му достави някакво мазохистично удоволствие. В трапезарията се вдигаше врява. Тракаха прибори, въздухът бе наситен с миризма на ястия и тютюнев дим. В един ъгъл, като изхвърлени на острова на унинието, седяха Шон, Даф и Кенди.

По едно време Шон вдигна чашата си към Даф и каза с тон на погребален служител:

— Честита Коледа.

По устните на Даф пробяга мъртвешка усмивка.

— Благодаря, и на теб.

Пиха и след това Даф изрече с мъка:

— Кажи ми пак — колко пари ни останаха? Харесва ми как го произнасяш, имаш приятен глас, трябвало е да играеш Шекспир.

— Три лири и шестнадесет шилинга.

— Да, да, този път го каза съвсем точно и навреме — три лири и шестнадесет шилинга — а сега, за да ме развеселиш, кажи ми колко дължим?

— Изпий още едно — смени темата Шон.

— Да, мисля, че така ще направя. Благодаря ти.

— Ей, вижте какво, вие двамата, хайде поне днес не мислете за това — помоли ги Кенди. — Решила съм да прекараме весело. Вижте, идва Франсоа! Ей, Франсоа — ела при нас!

Пъргавият Дьо Тоа бързо и шумно се насочи към тяхната маса.

— Честита Коледа, колеги, искам да ви почерпя по едно питие.

— Драго ни е да те видим. — Кенди го целуна. — Как си? Изглеждаш отлично.

Той моментално стана сериозен.

— Това звучи много странно от твоята уста, Кенди. В действителност съм леко разтревожен. — Потупа гърдите си и се отпусна на един свободен стол. — Знаете ли, сърцето ми, очаквах го да се обади, и ето, вчера бях на инсталацията, просто стоях там и знаете ли, изведнъж като че менгеме стегна гръдния ми кош. Не можех да дишам — е, поне известно време дишах с мъка. Върнах се бързо в палатката и проверих. Страница осемдесет и трета „Сърдечни болести“. — Поклати тъжно глава. — Много е обезпокоително. Нали разбирате, и по-рано не бях добре със здравето, а сега и това.

— О, не думай! — изстена Кенди. — Не мога да го понеса!

— Извинявам се. Да не би да съм казал нещо неуместно?

— Напротив, в унисон е с празничния дух, който цари на масата. — Посочи към Даф и Шон. — Погледни щастливите им лица. Извини ме за момент, трябва да проверя какво става в кухнята.

Тя стана от масата.

— Какво има, приятелю Даф?

Даф насочи мъртвешката си усмивка към Шон.

— Иска да знае какво лошо е станало — кажи му.

— Три лири и шестнадесет шилинга — каза Шон и Франсоа го погледна озадачен.

— Не разбирам.

— Иска да каже, че сме фалирали — пълен крах.

— Боже господи, страшно ми неприятно да го чуя, Даф. Инсталацията ви работи целия месец. Мислех, че вече сте забогатели.

— Инсталацията си работи добре, но сме получили злато, колкото да позлатим гърба на муха.

— Но защо бе, човек? Та вие обработвате водещия златоносен пласт, нали така?

— Започвам да мисля, че този твой водещ пласт е приспивна приказка.

Франсоа се загледа замислено в чашата си.

— На каква дълбочина сте?

— Имаме един наклонен забой, който стига до петнадесет метра дълбочина.

— И няма следа от водещия?

Даф поклати глава и Франсоа продължи:

— Вижте какво, когато за пръв път разговарях с вас, много от това, което казах, бяха просто предположения.

Даф кимна.

— Е, сега вече знам малко повече. Но трябва да си остане между нас — ще си загубя работата, ако се разчуе, разбирате ли ме?

Даф отново кимна.

— До този момент водещият златоносен пласт е бил открит само на две места. Открихме го при Джак и Свирката, знам, че и братята Хейнс са го открили в мината на братовчеда Джок. Да ви го нарисувам. — Взе нож и започна да чертае по мазнината в чинията на Шон. — Ето главният пласт, който минава почти по права линия. Тук съм аз, това е братовчедът Джок, а вие сте между нас. Ние и двамата попаднахме на водещия пласт, а вие — не. Предполагам, че наистина е тук — просто не знаете къде да търсите.

— В далечния край на концесиите на Джак и Свирката главният златоносен пласт и водещият са разположени един до друг на разстояние шестдесет сантиметра, но когато стигнат границата, която е най-близо до „Кенди Дийп“, те се раздалечават на двадесет и един метра. А при границата на братовчеда Джон отново са на разстояние петнадесет метра един от друг. Смятам, че двата пласта образуват нещо като дълъг лък. — Той го нарисува. — Главният пласт е струната, а водещият — дървената част. Даф, слушай ме, ако изкопаете траншея под прав ъгъл спрямо главния пласт, ще попаднете на златото — и когато направите това, може да ме почерпите едно питие.

Изслушаха го много сериозно и когато Франсоа свърши, Даф се облегна на стола.

— Ех, да знаехме това преди месец! Сега откъде да намерим пари, за да прокопаем нова траншея и в същото време да поддържаме инсталацията в експлоатация?

— Можем да продадем част от оборудването — предложи Шон.