Даф спря, обърна се към него и отвори уста, като че ли търсеше отговор. Устните му зашаваха, опитвайки се безуспешно да проговори. Раменете му увиснаха, той поклати глава, завъртя се и залитна към вратата. Шон го хвана за ръка и преведе през възбудения брътвеж на борсовите посредници. Никой от тях не ги забеляза. Бяха блъскани и бутани, преди да се измъкнат от навалицата и да излязат на улицата. Шон направи знак на Мбиджейн да докара каретата. Качиха се в нея и той ги закара в Ксанаду.

Влязоха в приемната.

— Налей ми една чаша. Моля те, Шон! — Лицето на Даф беше сиво.

Шон напълни две водни чаши с коняк до половината и му занесе едната. Даф я изпи и седна вторачен в празното стъкло.

— Съжалявам, загубих си ума. Мислех, че ще можем да купим тези акции за нищо, когато банките започнат да продават.

— Няма значение — отпаднало произнесе Шон. — Смачкаха ни, преди това да се случи. Господи! Колко добре бе заложен капанът!

— Не можехме да знаем. Бе толкова лукав, че не бихме могли да предположим, нали, Шон? — Даф се опитваше да намери извинение.

Шон изрита ботушите от краката си и разхлаби яката.

— През онази нощ, при насипа на мината, щях да заложа живота си, че Макс не лъже. — Облегна назад и разклати чашата си. — Господи! Как трябва да са се смели, когато паднахме в клопката!

— Но с нас още не е свършено, Шон. Не сме напълно свършени, нали? — умоляващо каза Даф, търсейки надеждата. — Ще се измъкнем. Знаеш, че ще го направим, нали? Ще спасим достатъчно, за да можем да започнем отново. Ще построим всичко отново, нали, Шон?

— Разбира се — изсмя се грубо приятелят му. — Можеш да си намериш работа в „Светлите ангели“, да чистиш плювалниците, а аз ще започна да свиря на пиано в Опера Хауз.

— Но… но…! Все нещо трябва да е останало. Поне няколко хиляди. Бихме могли да продадем тази къща.

— Не бълнувай, Даф, тази къща принадлежи на Храдски. Всичко му принадлежи. — Изпи коняка, останал в чашата му, на един дъх. Изправи се бързо и отиде до шкафа с напитки. — Ще ти обясня. Дължим на Храдски сто хиляди дяла, които не съществуват. Единственият начин, по който можем да ги доставим, е първо да ги купим, а той може да определи своя цена. Свършени сме, Даф. Знаеш ли какво означава това? Смачкани! Съсипани! — Шон наля коняк в чашата си и разля малко по стената на шкафа. — Изпий още едно от Храдски. Сега това е негов коняк. — Шон направи кръг с ръката, посочвайки богатото обзавеждане и тежките пердета. — Погледни за последен път всичко това. Утре шерифът ще дойде, за да му наложи запор, а след това чрез съответните процедури на закона ще бъде предадено на собственика му — г-н Норман Храдски. — Тръгна обратно към стола си и се спря. — Съответните процедури на закона — повтори той тихо. — Чудя се… Може и да стане.

Даф се изправи нетърпеливо в стола си.

— Хрумна ли ти нещо?

Шон кимна.

— Да. Хрумна ми нещо. Слушай, Даф! Ако успея да запазя няколко хиляди, ще се съгласиш ли да се махнем оттук?

— Къде? Къде ще ходим?

— Когато се запознахме, тръгнахме на север. Това е толкова добра посока, колкото и всички останали. Казват, че зад Лимпопо има злато и слонова кост за тези, които ги търсят.

— Но защо да не останем тук? Можем да се захванем със стоковия пазар. — Даф изглеждаше неуверен, почти уплашен.

— По дяволите, Даф! Тук с нас е свършено. Съвсем различно е да въртиш стоковия пазар, когато плащаш на цигуларя и поръчваш музиката, но само с една-единствена хилядарка ще се намерим сред кучетата, биещи се за трохите под масата на Храдски. Давай да се махаме и да започнем отначало. Ще тръгнем на север, ще ловуваме за слонова кост и ще си търсим нов пристан. Ще вземем няколко фургона и ще открием ново богатство. Обзалагам се, че си забравил как се чувствува човек върху гърба на кон, с пушка в ръка и вятър в лицето, без да има нито една курва или борсов посредник на петстотин километра околовръст.

— Но това означава да изоставим всичко, за което работихме — изстена Даф.

— Мили боже, човече! Сляп ли си или просто глупав? — наруга го Шон. — Ти не притежаваш нищо, така че как, по дяволите, ще изоставиш нещо, което нямаш? Отивам да се срещна с Храдски и да се опитам да сключа сделка с него. Идваш ли с мен?

Даф го погледна невиждащо. Устните му трепереха и главата му се тресеше. Накрая осъзна положението, в което бяха, и ударът от това го замая. Колкото по-високо летиш, толкова по-лошо падаш.

— Добре — каза Шон, — чакай ме тук.

Апартаментът на Храдски бе пълен с говорещи и смеещи се мъже. Шон разпозна в повечето от тях придворните слуги, които се трупаха около трона, върху който той и Даф бяха седели. Кралят е мъртъв, да живее кралят! Те го забелязаха и смехът и високите гласове утихнаха гузно. Шон видя Макс да прави две бързи крачки към бюрото в ъгъла на стаята, да отваря горното чекмедже и да пъха ръка в него. Остана така, наблюдавайки Шон. Един по един придворните взеха шапките и бастуните си и напуснаха прибързано стаята. Някои от тях измърморваха притеснено поздрави, докато се шмугваха покрай него. Накрая останаха само тримата: Шон — безмълвен до вратата, Макс — зад бюрото с ръка върху пистолета и Храдски — в креслото си до камината, наблюдаващ през жълтите си, полупритворени очи.

— Няма ли да ме поканиш да вляза, Макс? — попита той и Макс хвърли бърз поглед към Храдски. Видя едва доловимото му кимване и погледна пак към Шон.

— Моля, заповядайте, г-н Кортни.

Шон блъсна и затвори вратата след себе си.

— Пистолетът няма да ти трябва, Макс. Играта свърши.

— И резултатът е в наша полза. Нали, г-н Кортни?

Той поклати глава.

— Да, вие спечелихте. Готови сме да ви прехвърлим всичките си дялове от „Сентръл Ранд Консолидейтид“.

Макс нещастно поклати глава.

— Страхувам се, че не е толкова лесно, колкото изглежда. Задължили сте се да ни продадете определено количество акции и ние трябва да настояваме да ги получим в пълен размер.

— Откъде мислите, че можем да ги вземем?

— Можете да ги купите на борсата.

— От вас?

Макс сви рамене, но не отговори.

— Имате намерение да завъртите ножа в раната, така ли?

— Представяте го много поетично, г-н Кортни.

— Обмислили ли сте последиците, ако ни принудите да банкрутираме?

— Ще ви призная, че последиците за вас не ни засягат.

Шон се засмя.

— Това не беше много хубаво, Макс. Но говорех от ваша гледна точка. Заповеди за отчуждаване, събрания на кредиторите — можете да бъдете уверени, че назначеният ликвидатор ще бъде член на Народната партия или поне роднина на такъв. Ще има съдебни процеси и контрапроцеси, принудителни продажби на дялове от имуществото и разходи за заплащане. Един ликвидатор, ако има малко здрав разум, ще разтегне тези процедури в продължение на три или четири години, като всеки път ще иска щедра комисионна. Помислили ли сте за това?

С присвиването на очите си Макс показа, че не са. Той безпомощно погледна към Храдски и Шон стана по-уверен.

— И така, това, което предлагам, е следното: вие ни оставяте да изтеглим десет хиляди, да вземем конете си и личните вещи. В замяна ние ви даваме останалото: акции, банкови сметки, имущество, всичко. Вероятно няма да можете да изкарате повече, ако ни принудите да банкрутираме.

Храдски предаде съобщението на помощника си по тайния им лицев код и Макс го разтълкува на Шон.

— Ще имате ли нещо против да почакате навън, докато обсъдим предложението ви?

— Ще сляза долу в бара — каза той. Извади часовника от джобчето на жилетката си и погледна колко часа показва. — Двадесет минути ще бъдат ли достатъчни?

— Предостатъчни! Благодаря ви, г-н Кортни.

Пи сам на бара, въпреки че помещението съвсем не бе празно. То не бе станало по негово желание, но той бе вдигнал бялото знаме и трябваше да пусне котва в изолираното място в края на бара, докато останалите надуваха платна из целия салон. Никой не погледна към него и разговорите се въртяха така, че да не му позволят да се включи. Докато очакваше да изтекат двадесетте минути, той се забавляваше да си представя как ще реагират тези му приятели, ако ги помоли за заем. Това му помогна да превъзмогне обидата от отношението им, но все още чувствуваше огорчението. Отново погледна часовника си. Двадесетте минути бяха изтекли. Шон тръгна към вратата, движейки се покрай тезгяха. Джок и Тревър Хейнс го видяха да се приближава към тях и рязко се обърнаха встрани, насочили изцяло вниманието си към полиците с бутилки зад тезгяха на бара. Шон се изравни с Джок, спря и се прокашля почтително.