Наставницата каза:

— Обявявам Кип от Ректън за надарен от Оролам в цветовете зелено и синьо, с неопределено надвиолетово, което трябва да бъде изследвано допълнително в бъдеще. Честито, Кип, ти си бихром.

Разнесоха се радостни възгласи.

Само Кип изглеждаше объркан.

Гавин заобиколи масата, прегърна го през раменете и го стисна.

— Добре се справи, Кип.

— Значи издържах изпита? — попита тихо Кип.

— Издържа го. Гордея се с теб.

Последваха нови овации и за нула време стаята се изпълни с роби, които носеха вино, бренди, специални сладкиши, плодове, меса и бонбони.

Гавин пусна момчето, което го гледаше объркано, сякаш не можеше да повярва на изречените от него думи. Това също бе част от магията. Кип току-що бе минал за първи път през емоционалните ефекти от всяка част на спектъра. Още не знаеше какво да прави с остатъците. За това бе нужно време. Гавин се обърна към вратата и махна на Аливиана да влезе.

— Кип — каза той. — Имам изненада за теб. Тази девойка ще е твоя наставница. Ще ти обясни как стават нещата и ще те научи на някои от основните принципи, преди да тръгнем. Позволи ми да ти представя…

— Лив?! — възкликна Кип, когато момичето се появи иззад Гавин.

— Кип!

— Защо не го заведеш в стаята му, Лив? — рече Гавин. — И помни какво ти казах.

Кип бе замаян, затова Лив го хвана за ръка и го обърна, за да го поведе към вратата. Там без съмнение щеше да се е събрала тълпа. Нямаше нужда Кип да мисли, че ставащото не е съвсем обичайно.

— Защо не минете отзад? — предложи Гавин, обърна се и изстреля малко надвиолетово към отсрещната стена. Част от нея се отвори на скрити панти.

Лив изведе Кип през задната врата.

През предната влязоха командир Железни и лукслорд Черни.

— Лукслорд, наставнице, командире, магистри — каза Гавин, като махна дружески с ръка, за да покаже, че в момента е прекалено зает, за да говори с Железни или лукслорд Черни. Тръгна към задната врата. Трябваше да вземе Кип веднага. Беше грешка, че го прати горе, вместо да му заповяда да чака пред стаята.

Пристъпи през вратата, като вече съставяше наум писмото, което щеше да остави на Бялата, и едва не се блъсна в един тъмнокож сериозен дребосък в робски одежди. Позна го и сърцето му се сви.

— Поздрави, лорд Призма — каза дребният мъж. Кърпата на главата му бе колосана толкова силно, че почти не помръдна, докато кимаше. Мъжът бе бивш парийски законовед, пленен от илитийски пирати, поробен и в крайна сметка продаден на Андрос Гайл. Дискретен и с блестящ ум, той бе дясната ръка на Андрос Гайл от двайсет години. — На баща ви започва да му омръзва от вашето протакане. Настоява да се явите в покоите му незабавно.

При Андрос Гайл „незабавно“ означаваше вчера. Със свито сърце, Гавин каза:

— Заведи ме при него.

Кип последва Лив Данавис по един тесен коридор и в някакъв асансьор. Главата му още се въртеше, а в чувствата му цареше хаос, който му се струваше не съвсем вътрешен, сякаш отнякъде са му били наложени допълнителни емоции. Усещаше го като нещо чуждо. Може би беше просто защото бе видял Лив. Знаеше, че тя е в Хромария, и се бе надявал да я види още откакто бе разбрал, че идва насам, но да я види в действителност бе съвсем друга работа.

Майстор Данавис му бе давал да чете много от писмата и?, затова в известен смисъл Кип нямаше чувството, че са минали цели две години. Само че тогава тя бе на петнайсет, а той на тринайсет. Явно оттогава бе пораснал, защото най-после бе по-висок от нея. Разбира се, все още бе и около три пъти по-широк. А тя изглеждаше дори още по-красива.

Докато го водеше по коридора към асансьора, Лив не каза нищо. Кип се радваше на тишината. Не мислеше, че би могъл да си раздвижи езика. Странна тиха радост и покой го бяха обзели, щом я видя. Спомни си как, когато тя бе на четиринайсет, из селото бе плъзнал слух, че ще я сгодяват за Гед, сина на алкалдесата. Малко по-късно Лив замина за Хромария и Кип почувства облекчение. Беше му се струвала прекалено добра за Ректън. Но макар да бе сигурен, че тя изобщо не се е сещала за него оттогава, все пак му липсваше. Беше като слънцето, минаващо над главата му, и той обръщаше лице към нея при преминаването и?, сгрят от нейното присъствие, но без да дръзва да се надява на нещо повече. Когато майстор Данавис бе споделил с него, че Лив си има неприятности с някакво момиче в Хромария, на Кип му се прииска веднага да отиде там и да убие виновницата, а после да се върне пак у дома.

Сега, като гледаше как вълнистата и? коса се полюшва и подскача около раменете и?, се чувстваше сякаш е застанал отново под слънчевите лъчи след дълга зима.

Кип не искаше думи. Отвореше ли си голямата уста, със сигурност щеше да оплеска всичко. Просто я гледаше как върви и подръпваше неловко нагоре панталоните си, докато тя крачеше напред целеустремено, уверено, спокойно, в хармония с обкръжението си.

— Май се загубих — каза Лив. Погледна към коридорите вляво и вдясно, които изглеждаха досущ еднакви, и прехапа устна.

Впил очи в тази сочна, леко навлажнена устна, Кип преглътна тежко.

— Кип… — рече тя. — О, не, разбира се, че не би могъл.

Тръгна отново и Кип я последва. През времето след заминаването си Лив бе станала жена. Беше толкова стройна, колкото той — дебел. Очите и? бяха големи, блестящо кафяви, кожата и? — гладка и чиста, докато неговата бе прокълната с лунички, а брадата му още бе само мъх. Слава на Оролам, поне гърдите и? бяха по-големи от неговите.

Кип обаче почти не погледна към тях и сега, докато я следваше, почти не гледаше тялото и?. Вярно, полата и? се развяваше по доста приятен начин, докато крачеше, и разкриваше добре оформени прасци. Но с изключение на един-два бегли погледа, или може би три — Кип погледна пак. Ах! Четири. С изключение на това той не гледаше на нея както на някоя друга хубава жена. Просто не му се струваше уважително.

Опа, пет.

Щом влязоха в асансьора, тя спря.

— Току-що осъзнах — каза със смях, — че нямам никаква представа къде трябва да те заведа. Хм, знаеш ли какво… Можеш да дойдеш в моята стая, докато изясня нещата. Ако се чувстваш, както се чувствах аз след Месомелачката, вероятно ти се иска веднага да си легнеш, нали?

Кип не знаеше как не го е забелязал досега, но наистина беше уморен. Имаше чувството, че някой е взел бутилката, съдържаща цялата му енергия, и я е изтръскал до капка. Кимна.

— Не ти ли се говори? — попита тя и му се усмихна. Така, както се усмихват на малко дете, което е пропуснало дрямката си и се мъчи да остане будно, за да получи десерт. Но Кип нямаше сили дори да се отчае от тази снизходителна усмивка.

„Тя ме мисли за сладък. Сладък! Пфу!“

Лив нагласи противотежестите на асансьора, поколеба се за миг — сигурно беше изненадана колко тежест трябва да добави заради Кип — и добави още. След няколко секунди летяха нагоре, подминавайки десетки ученици. Накрая спряха и излязоха в просторно фоайе, от което тръгваше един от прозрачните тунели, свързващи централната кула с всички други.

Кип погледна Лив и вдигна вежди.

— Моята квартира е в жълтата — каза тя. — Жълтото се намира по средата на спектъра, затова влиза в обхвата на бихромите и полихромите по-често от останалите цветове. Ето защо в жълтата кула има повече квартири за бихроми. В Кулата на Призмата няма място за тях. Страх ли те е от високото?

— Обикновено не — отвърна неспокойно Кип.

— А, значи можеш да говориш!

— Мога и да падам — изсумтя той.

— Всичко ще е наред, гарантирам ти — рече Лив и тръгна по тръбата.

Тя бе широка четири крачки и се състоеше от син луксин, толкова тънък, че бе почти прозрачен. Пътеката под краката им беше от по-дебел син, подсилен с тесни ивици жълт. Изглеждаше невъзможно тънка. Както бе видял Кип от далеч, далеч долу, тази пътека бе свързана с Кулата на Призмата само на две места: от източната страна и тук, от западната. Насочваше се по права линия към зелената кула, разположена точно на запад от Кулата на Призмата, и на половината път се пресичаше с кръгова пътека от почти прозрачен луксин. От този кръг като спици се протягаха разклонения към всяка от шестте кули.