В момента Кип се намираше до Железни, затова го попита:

— Защо мускетите им са толкова къси?

— Защото са различен вид — каза Железни. — Вместо с куршум ги зареждат с пирони или вериги. От близко разстояние можеш да улучиш четири-пет човека едновременно. Или да пробиеш солидна дупка в един. Вършат добра работа при размирици. Мъж, прерязан наполовина, е също толкова мъртъв като мъж с малка дупчица в сърцето, но действа доста по-разубеждаващо на останалите в тълпата.

— Ясно — промълви Кип и преглътна.

След още няколко пропускателни поста, на които към тях се присъединиха няколко по-старши стражи, започнаха да се изкачват по етажите. На третия подминаха отворената врата на стая с изглед към морето и Гавин спря, огледа я и бързо влезе.

Железни, Кип и Лив го последваха.

Беше просторен апартамент, пълен с картини, възглавници, паравани с изрисувани по тях ловни сцени, камини, няколко канделабъра и големи ветрила с дълги дръжки, с които робите да веят на своите господари. Накъдето и да погледнеше Кип, всичко искреше, блестеше и сияеше.

— Това — обяви Гавин, когато ескортът влезе след тях, — ще свърши работа…

— Да, лорд Призма, разбира се, това са стаите за почетни гости. Ще осигурим…

— За слугите ми — довърши Гавин. — Кип, Лив, вярвам, че можете да не се забърквате в неприятности, докато уредя въпроса с настаняването ни?

— Да, разбира се, милорд Призма — отвърна Лив и в гласа и? имаше официалност и зрялост, непознати за Кип.

— Започни уроците на Кип по притегляне. Ще се отбия да видя как сте, след като свърша някои неща.

— Разбира се — каза Лив и направи реверанс. Кип се поклони леко и моментално се почувства ужасно глупаво. Не умееше да се кланя. Там, където бе израснал, никой не се кланяше.

— Железни? — рече Гавин.

Железни повдигна вежда — аха, значи сега искаш да дойда с теб?

— Това е най-добрият ти шанс да видиш как изритват от стаите му един надут рутгарски губернатор. А може би и още някой, ако имаш късмет. Току-виж се окаже човек, когото познаваш.

Устните на Железни трепнаха.

— Именно простичките удоволствия правят живота прекрасен, нали?

Вратата се затвори и изведнъж Кип и Лив останаха сами, далеч от важни хора и държавни дела. Отново деца.

Лив се взря в Кип така, че той попита малко сърдито:

— Какво?

— Знаеш ли, наистина е странно. Допреди седмица щях да се изчервя само като видя командир Железни. Сега седя в най-хубавите покои в Травертиновия дворец… и те са мои?

— Аз вече се отказах от опитите да го проумея — рече Кип. — Струва ми се, че ако спра и се замисля прекалено много… — „Ще се превърна в ломотещо бебе.“ — Всичко просто ще се разпадне.

За миг лицето на Лив се промени. Погледът и? омекна и във всяка нейна черта се изписа състрадание.

— Ти си бил там. В селото. Когато се е случило.

— На Зеления мост с Иза и Сансон. И Овен, разбира се. — Още му се искаше да се ухили злорадо при мисълта за Овен, но сега това му се струваше жестоко и дребнаво. — Овен и Иза ги убиха. Ние със Сансон се измъкнахме. Но в крайна сметка убиха и него. — Гласът на Кип бе чужд дори за собствените му уши. Не можеше дори да погледне Лив. Ако видеше състраданието и?, щеше да се прекърши. И без това вече изглеждаше безсилен, глупав, малък и дебел в очите и? — момче само за съжаление. Нямаше нужда да влошава нещата, като се разплаче. — Майка ми се измъкна, но черепът и? беше строшен. Бях с нея, когато тя…

— О, Кип, толкова съжалявам.

Той потисна това, изтласка го настрани.

— Както и да е, наистина се надявам баща ти да се е спасил. Той винаги беше добър с мен. Всъщност ако не ме бе накарал да тръгна, щях да съм мъртъв.

Известно време Лив не продума. Кип не можеше да реши дали това е неловко мълчание, или не.

— Кип — каза тя накрая, — опитвах се да събера кураж да… Сега нещата може да станат много сложни. Като се има предвид кой е баща ти и как стоят нещата в Хромария… Понякога не става така, както искаме, и ние…

— Трябва ли да имам някаква представа за какво говориш? — попита Кип. — Защото…

Тя отвори уста и го изгледа отново. После той видя как портите се спускат.

— Просто се радвам, че си се измъкнал, Кип.

— Благодаря — отвърна той. „Благодаря, че ми нямаш достатъчно доверие, за да ми кажеш онова, което се канеше.“ — Ще започваме ли?

Тя се усмихна плахо, сякаш иска да каже още нещо, но не знае как.

— Разбира се. Ела на балкона.

Излязоха на балкона, който буквално бе надвиснал над морето. Отгоре можеха да чуят приглушените гласове на мъже, разговарящи на върха на Травертиновия дворец. Кип стоеше, загледан в морската шир, и се опитваше да се съсредоточи.

— Какво да правя? — попита той.

— За да притегляш, са ти нужни четири неща — обясни Лив. — Умение, Воля…

— Източник и Покой — довърши Кип. — Ъъъ, извинявай, забърсал съм нещичко оттук-оттам.

— Правилно. Съществуват различни модификации и нюанси на основната четворка, но тя е в основата на всичко. Да започнем с източника.

На Кип му се струваше, че знае голяма част от нещата, които тя се канеше да му обясни, но човек не прекъсва едно красиво момиче, освен ако не иска да се прави на забавен. Лив бръкна в раницата си и извади руло зелен плат, а след това и бял.

— Ще изчакаме с цветната теория, доколкото е възможно. Знаем, че си притеглил зелено. Значи източникът ти може да е или нещо, което отразява зелената светлина, или можеш да вземеш нещо, което има зелено като съставен цвят, и да го погледнеш през леща.

— Ъ? — рече Кип. Дотук с подозренията, че всичко това ще е повторение. — Как така да отразява зеленото? Искаш да кажеш нещо зелено?

— С напредването си в Хромария ще откриеш, че възприятието ти за някои неща и тяхната природа често се различават.

— Звучи ми… хм, метафизично — промърмори Кип. Гавин не беше ли казал нещо подобно?

— И други го приемат по този начин, но аз говоря чисто физически. Виж това. — Лив извади друго парче плат. То обхващаше червения спектър, но вместо да прелива плавно от най-тъмното към най-светлото червено, имаше някои части, където оттенъците се връщаха назад. — Когато го погледнеш, можеш да познаеш, че не е в ред. Като цяло е правилно, но има някои подцветове, които не са си на мястото. Повечето мъже не могат да го забележат. Те мислят, че е в ред. Могат да различат тези четири спектрални групи тук, но не и различните оттенъци в тях. Няма значение колко се опитват или колко дълго го оглеждат. Възприятието им за него е по-ограничено от твоето или моето. Да си кажем честно, ние не знаем дали това, което виждаме ти и аз, е всичко, или някои хора от отвъд Великата пустиня биха ни сметнали за също толкова слепи, колкото ние смятаме мъжете, които не могат да различат това от това.

— Говориш странни работи.

— Знам. В училище магистрите обикновено викаха всички момчета отпред, за да опитат теста, просто защото много от момичетата, които виждат разликите, не могат да повярват, че останалите не могат да ги видят. Доста е унизително. Всъщност мисля, че е по-зле за момичетата, които също не могат да ги видят. От момчетата не се очаква да успеят. Но момичетата, които не ги виждат, се чувстват ужасно. — Тя потрепери. — Отклонявам се. Това, което исках да изтъкна, е, че дори сега да не ти се вярва, цветът не е присъщ на един предмет. Предметите отразяват или поглъщат цветове от светлината. Мислиш си, че този плат е зелен. Не е. Всъщност е плат, който поглъща всички цветове освен зеленото.

— На това ли му викаш „да оставим цветната теория за по-късно“? — попита насмешливо Кип.

Тя млъкна, но после видя, че само я дразни, и се усмихна.

— А, не, няма да ме накараш да се отклоня пак. Това, което искам да кажа, е, че светлината е първична. В тъмна стая този плат е безполезен за теб. Очевидно би могъл да задълбаеш много в религиозното значение на това, но сега ще говорим за физичното, а не за метафизичното. Ти можеш да притегляш зелена светлина. Има само няколко начина да го правиш. Най-добрият е да имаш зелени неща около себе си. Особено пък ако са много. Особено пък ако разполагаш с множество различни оттенъци.